ИЗВОДИ

КУЛТУРИ, ПРЕДШЕСТВАЛИ КУЛТУРА ВАРНА В РАЙОНА НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

Прекукутени-Триполие А 

Неолитна култура в горско-степната зона на Източна Европа, на територията на днешна Румъния, Молдова и Украйна.

______________________________________

Боян

Неолитно-халколитна култура, която в периода на най-голямото си разширение обхваща Югоизточна и Централна Румъния, Добруджа (без Черноморското крайбрежие), Дунавската равнина, Тракийската низина и Родопите. Дели се на четири фази: Болинтинеану, Гюлещи (Боян-Гюлещи), Видра (Боян-Видра) и Боян-Спанцов (Боян-Гумелница). Носи името си по обект от остров в езерото Боян, област Мунтения, Румъния.

______________________________________

Поляница

Ранно и среднохалколитна археологическа култура, която носи названието си от селищна могила „Поляница“, разположена на 6 км. западно от гр. Търговище.  Тя е разпространена в Североизточна България без Черноморието, като се проследява в основата на селищните могили в района. Идентифицирана е през 1974 г. от ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.

______________________________________

Сава

Ранно и среднохалколитна археологическа култура, която носи названието си от селищна могила до с. Сава, в близост до гр. Дългопол, Варненско. Ареалът й на разпространение обхваща Черноморското крайбрежие между Шабла и Маслен нос. Финалът й е засвидетелстван през средния халколит с находки от селището при гр. Суворово, от селището в местността „Батареята“ край днешния ж.к. Виница на гр. Варна, от селищните могили при с. Левски, с. Голямо Делчево, както и от няколко гроба край северния бряг на Варненското езеро. Култура Сава се развива на базата на неолитната култура Усое. На север от Стара планина поселенията й се срещат в основата на редица селищни могили. Жилищата са наземни, с правоъгълна форма: строени са от колове и обмазан с глина плет. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Наред с традиционните каменни и кремъчни оръдия на труда се появяват и първите шила от мед. Керамиката има черен, жълт и кафеникав цвят и е украсена с врязан, бяло инкрустиран орнамент и канелюри, към които през средния халколит се прибавят щампованият орнамент и графитната рисунка. Характерни са паниците на високо кухо краче с лилиевидни израстъци на ръба на устието. Култура Варна е генетично свързана с култура Сава, заемайки нейните територии (виж по-долу и култура Хаманджия). IV-ят етап на култура Сава е наречен фаза Варна. Култура Сава е идентифицирана през 1964 г. от  ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.

______________________________________

Хаманджия

Къснонеолитно-раннохалколитна археологическа култура, разпространена в северните и югоизточни български земи, в днешна югоизточна Румъния и на юг от Балкана (последното е под въпрос) – основно западния бряг на Черно море. Това е най-ранната засвидетелствана култура на територията на Добруджа. Наречена е на името на старото, чисто българско до 1940 г., село Хаманджия до Бабадаг, Тулчанско (днешно име – Бая). В днешните български земи е представена във всичките си фази в археологическите обекти край с. Дуранкулак (разкрити са селище от землянки и некропол). Учените определят културата като „морска“, а селищата й са разположени основно край вода – черноморските лимани, езера и река Дунав. Последната фаза IV на Xаманджия се определя като фаза Варна и се смята, че постепенно прераства в къснохалколитната култура Варна. Освен, че заемат един и същ ареал на разпространение, двете археологически култури имат и еднакви погребални обичаи (биритуален погребален обичай – мъжете обикновено се погребват в изпънато положение, жените – обикновено като хокер на дясно). Културата е идентифицирана през 1952 г. от румънския археолог Д. Берчу. По абсолютна хронология (калибрирани дати от 1992 г.) културата съществува в диапазона 5250-4500 г.пр.н.е.

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

КУЛТУРИ, СИНХРОННИ С КУЛТУРА ВАРНА

Криводол-Сълкуца-Бубани

Коджадермен-Гумелница-Караново VI (КГК VI) (от Тракийската низина до Карпатите – Тракия; Североизточна България без Черноморския регион; област Мунтения, Румъния). По абсолютна хронология (калибрирани дати от 1992 г.) културата съществува в диапазона 4550-4050 г.пр.н.е. Културата Варна се различава коренно от културата Коджадермен-Гумелница-Караново VI както по своя генезис, така и по цялата си етнокултурна структура. Естествено, в типологията на двете съседни култури се срещат и сходни явления, особено отчетливо в граничните райони. Типичен пример е селищната могила при с. Голямо Делчево, където има керамика и от двата ареала.

Етнокултурните явления Криводол-Сълкуца-Бубани, Коджадермен-Гумелница-Караново VI и Варна-Болград (някои учени разширяват обхвата на култура Варна до областта край гр. Болград, Молдова в единен комплекс „Варна-Болград“, тъй като култура Варна дава подтик за формирането на културата Болград в Бесарабия) формират големия блок на културите на Северобалканския халколит. В своя най-развит етап този блок от култури е синхронен с културите Тисаполгар, Ленгиел IV, Бродзани-Нитра-Отцие и Рьосен-Шюсенрид на северозапад и с културата Кукутени-Триполие (Кукутени А3-Триполие В1; без финала й) (в горско-степната зона на Източна Европа – на територии от днешна Румъния, Молдова и Украйна) на североизток. Всички тези големи къснохалколитни общности са носители на една стабилна социално-икономическа структура с установени връзки. В рамката на тези тясно свързани етнокултурни явления, културата Варна се очертава като най-развитото в социално-икономическо отношение звено.

Kulturi

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КУЛТУРА ВАРНА

Част от основните елементи, по които може да се характеризира и отличи една археологическа култура от друга, са:
– керамиката;
– оръдията на труда;
– технологиите за производство;
– погребалните ритуали;
– идолната пластика;
– селищата и тяхното разположение;
– постройките (жилища, култови и др. сгради).

Наскоро след откриването на Варненския халколитен некропол I множеството отличителни находки (и то от различни обекти) дават основание за категоризацията им в т.нар. археологическа култура „Варна“. Ето краткото й описание: „ВАРНА“ – къснохалколитна археологическа култура. Поселенията й са открити единствено по Черноморското крайбрежие. Артефакти се срещат в потънали (наколни) селища – във Варненското и Белославското езеро и в селищни могили. В селищната могила на Големия оостров край с. Дуранкулак, Добричка област, е констатирана най-ранната за Европа каменна архитектура. В района около Варненското и Белославското езеро през този период вероятно е съществувал голям металургичен център и се е развивала морската търговия с метални изделия, в резултат на което Черноморският ареал изпреварва в обществено-икономическото си развитие останалата част на днешните български земи. Богатите некрополи на култура Варна край Девня и до Варненското и Белославското езеро показват дълбоко социално разслоение сред населението, което свидетелства за разложение на родово-общинните отношения. Погребалният обичай е биритуален (мъжете се погребват основно в изпънато положение, жените – основно в свито положение (хокер) надясно). В гробовете са поставяни керамика, мед и злато. Керамиката има черен цвят и е украсена с врязан, бяло и червено инкрустиран орнамент или с пестелива графитна украса. Култура Варна е идентифицирана през 1975 г. от археолозите-праисторици Хенриета Тодорова и Горанка Тончева.“

При проучванията от последвалите години се натрупват и други характерни особености, които могат да се причислят към култура Варна:
– При некропола на Големия остров край Дуранкулак от периода на култура Варна масово се използват каменни съоръжения към гробовете – покрития или ограждания, благодарение на които може да се установи наличието на гроб дори когато няма никакви други следи от погребение (останки от скелет или погребален инвентар) – ситуация, каквато не е засвидетелствана в никой друг праисторически некропол в Европа.
– През средния халколит в погребенията край Дуранкулак се появява нова керамична форма – разлата паница (чиния) на високо кухо столче, която оттогава нататък присъства задължително в по-представителните мъжки погребения.
– Уникална форма при съдовете са т.нар. „подставки“ или „барабани“. Срещат се в почти всички мъжки погребения, докато в културния пласт на селищата са сравнително редки.
– В техниката за украса на керамиката се наблюдава замяната на щамповани елементи (при предходни култури) с обикновено издраскване на фона, върху което издраскване се нанасят дебели пластове бяла или червена пастозна боя. Орнаментацията от позитивна става негативна. Поясите от кербшнит (отнемане на слой от повърхността на съда) е още един от отличителните белези на култура Варна.
– Наличие след погребалния инвентар на висококачествен жълт кремък от Лудогорието.

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

„ПРЕДЦИВИЛИЗАЦИЯ“ ИЛИ „ЦИВИЛИЗАЦИЯ“ ВАРНА?

Това определение отдавна мъчи учените. В първите години след откриването на Варненския халколитен некропол отзивите, включително от страна на западни историци и археолози като сър Колин Ренфрю и Мария Гимбутас (професор по Европейска археология в Калифорнийския университет, Лос Анжелис; внучка на литовско-българския научен и политически деец и общественик на град Варна д-р Йонас Юро Басановичус (д-р Иван Басанович, чието име днес носи улица в град Варна); посетила разкопките през 1976 г.) са в насока за признаване на синхронните явления с връх във Варненския некропол за цивилизация. По-късно мнозина учени, най-вече от съветската школа (напр. проф. Евгений Черних), принизиха всичко случило се в западния черноморски регион през късния халколит до „предцивилизация“, „несъстояла се цивилизация“ и „преддържавна организация“. През последните години отново се възражда мнението за цивилизация, подкрепено от много нови интердисциплинарни изследвания. И за да потвърдим, че не си служим само с необоснован патриотизъм, съветваме всеки, който има възможност, да прочете великолепната статия с доказателства по седемте точки „Що е то цивилизация?“, намерила място в „Известия на Съюза на учените – Варна, брой 2 от 2010 г. – Свещеното знание на Варненската халколитна цивилизация“.

Терминът „култура“ е приет като удачен да опише специално археологическият контекст на находките, процесите и явленията в такъв ранен етап от праисторията и затова смятаме, че е логично да се използва „култура Варна“ при отличаването от находки, процеси и явления в други региони. Съобразно обемът от артефакти от целия ареал на култура Варна, който с времето няма да намалява, а напротив – ще се увеличава, е коректно в исторически смисъл да се използва терминът „цивилизация Варна“.

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

ПЕРИОДИЗАЦИЯ И ДАТИРАНЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ВАРНА

Обикновено развитието на цивилизация Варна се разделя на три фази. По калибрирани данни от проучвания с С14, те се датират както следва (Я. Бояджиев, 2002 г.):

– Варна I – 4550/4500-4450/4400 г.пр.н.е.

– Варна II-III – 4450/4400-4250/4150 г.пр.н.е.

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

АРЕАЛ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ВАРНА

В периода на най-големия си разцвет (фаза III) цивилизация Варна се открива в 3, 4 и 5-и жилищен хоризонт на селищната могила от Големия остров до Дуранкулак (единствената селищна могила в Южна Добруджа), потъналите селища във Варненското и Белославското езеро, горните хоризонти на могилата до с. Голямо Делчево, горните хоризонти на могилата до с. Сава, в селищните могили Цонево и Комунари, както и в редица още непроучени по археологически път селища по Черноморското крайбрежие южно от Стара Планина.

Ареалът най-вероятно започва северно от устието на р. Дунав и заема ивицата по протежение на западния бряг на Черно море. Той включва Черноморска Добруджа, района на р. Батова, Варненското и Белославското езеро, Лонгоза, крайбрежието на бургаския залив с неговите древни лимани и речни притоци. На юг ареалът вероятно свършва при Странджа планина, но недостатъчната проученост на района около Истанбул не позволява това да се твърди със сигурност.

Общата площ е огромна за периода – 10 000 – 15 000 кв. км. Находките като инвентар, разположение и количество във Варненския халколитен некропол I, големия комплекс от потънали селища във Варненското и Белославското езеро, както и фактите от интердисциплинарните изследвания, дават основание да се приеме, че в района на Варненското и Белославското езеро се е зародила първата европейска цивилизация. 

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

ОБОБЩЕНИЕ НА СИНХРОННИТЕ ОБЕКТИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ВАРНА

I. НАКОЛНИ ИЛИ ПОТЪНАЛИ СЕЛИЩА.
Противно на широко разпространеното мнение, този тип селища в района всъщност са изграждани на сушата, а потъването им се дължи на последвалото повишаване на морското ниво. Проучванията на селищата, които сега са под водата на Варненското и Белославското езеро, водят своето начало от 1921 година, когато се прокопава канал между Варненското и Белославското езеро. Тогава братя Шкорпил описват находки от първото открито селище под водата – при с. Страшимирово (Страшимирово 1) – и по аналогия с такива в Западна Европа го определят като наколно, съобщавайки сведения от Херодот, който видял подобни през V в.пр.н.е. в днешна Македония. По-късно, през 50-те години на XX век, при строителството на ТЕЦ-Варна, на пристанищата за дървен материал, при „Трансстрой“ и почти навсякъде при всички видове строителни работи по двата бряга на езерата, близо до водата или под водата, са открити и други селища. Последните изкопни работи са от началото на 90-те години на XX век и след тях на археологическата наука са известни 13 крайбрежни, сега потънали, селища (от локализираните до момента 8 са били обитавани през късния халколит и ранната бронзова епоха, а други 5 – само през ранната бронзова епоха). Откритите досега селища представляват истински  комплекс, непознат другаде в Европа.
Съществуват данни за още потънали селища, неустановени с абсолютна точност – в Корабостроителния завод, в канала между Белославското и Варненското езеро, в западния край на пясъчната коса на острова под Аспаруховия мост (засегнато при случайни дейности от 1964 г.) и т.н.

Със сигурност известните селища от халколита, подредени по година на откриването им, са:
– Страшимирово 1 (старата гара) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1921 г., точно локализирано през 1957 г., проучвано през 1969-1970 г.)
– Варна 2 (в двора на „Морфлот“, на 150-200 м. южно от Варненския халколитен некропол) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1960 г.)
– Варна 3 („Родопа“, южния бряг на канала близо до стария мост) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1960 г.)
– Езерово 1 (при ж.п. гарата) (халколитна и бронзова епоха, открито през (!) 1966 г.)
– Езерово 2 (ТЕЦ „Варна“) (халколитна и бронзова епоха, година на откриване – не е посочена)
– Белослав (източният край на Белославското езеро) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1970 г.)
– Повеляново (при гарата) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1970 г.)
– Арсенала (новият цех) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1976 г.)

Карта с халколитните селища и некрополи край Варненското и Белославското езеро:Халколитни-селища-и-некрополи

Трябва да се отбележи, че културните пластове от халколита и от бронзовата епоха навсякъде са отделени с дебел хиатусен пласт – без никакви следи от обитаване. Изборът на населението от бронзовата епоха (което почти сигурно е с нов етнически състав и едва ли има пряка връзка с къснохалколитните обитатели) да заеме абсолютно същите локации вероятно е свързан с благоприятното географско разположение на горепосочените селища.

Селища само от бронзовата епоха:
– Лъджата (стария цех) (Езерово-Боаза) (бронзова епоха, открито през 1958 г.)
– Варна 1 (пред бившата фабрика „Христо Ботев“) (вероятно бронзова епоха (!), открито през 1960 г.)
– Балтата (между  гарите Повеляново и Разделна – под трасето на ж.п. линията) (бронзова епоха, открито през 1970 г.)
– Страшимирово 2 (моста на старата ж.п. линия) (бронзова епоха, открито през 1970 г.)
– Тополите (пред гарата) (бронзова епоха, открито през 1987 г.)

На картата по-долу, публикувана от Г. Тончева през 1981 г. се вижда малко по-различно разположение на крайезерните селища (от халколита и от бронзовата епоха), както и на Варненския халколитен некропол I (посоченото местоположение е на Варненския халколитен некропол II):Toncheva-1981

II. ДРУГИ ОБЕКТИ В АРЕАЛА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ВАРНА:
– селищна могила „Големия остров“ (III-VI хоризонти) и некропол до с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич – златни украшения, медни и глинени предмети; засвидетелствана е най-ранната каменна архитектура на жилищна сграда в Европа (каменни цокли на постройки);
– халколитен некропол край град Девня;
– селищна могила и солодобивен производствен център до гр. Провадия – „Провадия-Солницата“ – тук е открит най-ранният солодобивен център в света (още от неолита), като през халколита е въведена усъвършенствана технология за добив в промишлени размери, която практически се използва и до наши дни;
– четири селища от района на „Св. Св. Константин и Елена“, три от тях са непосредствено на бреговата ивица;
– селищната могила до с. Голямо Делчево (горните хоризонти – XIV-XVII) (днес се намира под язовир Цонево);
– селищната могила до с. Сава (горните хоризонти) и некропол, до гр. Дългопол;
– селище Долапкулак до с. Драганово, област Добрич;
– селище до гр. Суворово;
– селищна могила до с. Левски;
– селищна могила до с. Цонево;
– Балбунарска селищна могила (Балбунар означава „меден кладенец“; това е старото име на днешния град Кубрат), до град Кубрат, област Разград;
– некропол до с. Лиляк, Търговищко;
– селище край Балчик;
– селище край Каварна (платото на нос Чиракмен);
– селище в местност Яйлата до с.Камен Бряг;
– потънало селище от края на халколита в Созопол;
– селищна могила при жп гарата на с. Комунаре;
– Козарева могила край гр. Каблешково, община Поморие (непроучена);
– селищни могили Бургас I и Бургас II (непроучени);
– селищна могила при с. Българово, община Бургас (непроучена);
– селище край Атанасовското езеро;
– селищна могила Чернавода, Румъния (до р. Дунав);
– селище „La Ostrov“ до Констанца.

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

ХИПОТЕЗИ ОТНОСНО УСЛОВИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА НЕКРОПОЛ С ПОДОБЕН РАЗНООБРАЗЕН И БОГАТ ИНВЕНТАР 

Като причини се разглеждат икономически и религиозни (култови) фактори, както и комбинация между тях.

Икономически (производство, търговия):

I. Наличие на един или няколко производствени центъра за обработка на мед и злато в околните селища (днес под водите на Варненското и Белославското езеро). Доказателство са наличието на медна шлака (като отпаден продукт при обработката на медни руди), откриването на богат инструментариум от сечива, както и концентрацията на медни и златни предмети в количества, непознати от други синхронни обекти.

II. Наличие на уникален производствен център за сол, разположен край град Провадия. Праисторическият солодобивен център „Провадия-Солницата“ е възникнал през късния неолит и бил в разцвета си през късния халколит (втората половина на V хил. пр. Хр. – в обхвата на цивилизация Варна). До момента в Европа не е откриван по-ранен от него, а подобна технология и обем на производството няма в никой друг неолитно-халколитен солодобивен център по света. Всъщност единственото местонахождение на каменна сол на Източните Балкани, подходящо за експлоатация и през късните праисторически времена, е т.нар. Мировско находище (на 5 километра югоизточно от Провадия). Най-близкото находище на каменна сол в Европа е чак в днешна Полша – известните мини Величка, до гр. Величка, на 17 км. от Краков. Единствената жизненоважна за хората и животните суровина, която е налична в района около Варненското и Белославското езеро, а липсва в Тракия и съседните региони, е солта. Тя е и единствената стратегическа суровина през неолита и ранния халколит, а заедно с медта – и през средния и късния халколит. Без съмнение солта е предпоставка за успешна търговия, като същевременно в праисторически времена е играла и ролята на всеобщ еквивалент, т.е. на първите „пари“. Друг метод за добив на сол е слънчево изпаряване на солени морски води, но това е значително по-бавен и непроизводителен процес, който е приложим в по-южни райони, отколкото Северното Черноморие. До момента няма данни по морския бряг на север от нос Емине някога да е произвеждана сол чрез слънчево изпаряване на морска вода. Огромното солно тяло на Мировското находище има форма на пресечен конус, чиято горна повърхност е овал с размери 450 х 850 м., а дълбочината му е ок. 4000 м. От намиращото се върху него на дълбочина от 9 до 20 м. „солно огледало“ са изтичали солени извори с концентрация на сол, близка до максималната, която е 312 г. на литър. Солно-скалната маса, от която е изградено находището, съдържа средно 69,6% натриев хлорид (халит) и 23,3% неразтворими примеси. През 50-те години на XX век находището е в основата на създаването на най-големите химически промишлени мощности в България – Девненските химически заводи. За да се добие представа за запасите на Мировското находище ще уточним, че в наши дни годишният добив на сол достига 4 млн. тона от 12 млн. куб. м. разсол. Праисторическата селищна могила, върху която и с част от културния пласт на която много по-късно е натрупана тракийска могила, както и халколитния производствен комплекс край нея, лежат върху огромният пресечен конус на солното находище, в местността „Пладжата“. Археологическите находки от 2005 г. насам дават основание да се твърди, че тук се намира най-стария „град“, открит до момента в Европа – от 5400 г.пр.н.е.

Геоложки разрез север-юг до дълбочина 2500 м. на Мировското солно находище:Мировско-солно-находище

През средния халколит производителите на сол край Провадия са намерили метод за много по-бърз и значителен за времето си добив на сол, който може да се определи като „промишлен“. Причина за това е явната необходимост от увеличаване на производството на сол, което става чрез модифициране на технологичния процес. Куполните пещи и тънкостенните съдове са заменени от големи открити съоръжения – широки ями, в които са нареждани плътно един до друг нов вид керамични съдове – по-дълбоки и дебелостенни паници с много по-голям обем от къснонеолитните. Изваряването на солен разтвор (разсол) става с открит огън, разпален на дъното на ямата в пространствата между допиращите се с устията си паници. През целия процес на изваряване огънят е нагрявал странично предимно горната част на разсола в съдовете – при изпаряването нивото му е падало надолу, но е падало и нивото на горящия отвън огън. С утихването на огъня се е снижавала и температурата, което пък е условие за протичане на процеса на кристализация на солта. В съдовете са оставали твърди конични тела от сол, подходящи за пренасяне дори на дълги разстояния. Огромният халколитен производствен комплекс (открит при разкопки през 2008 г.) е проучен частично, като се предполага, че площта му е над 5 дка. Въз основа на това се изчислява ориентировъчен годишен добив от порядъка на десетки тонове сол. Промяната в технологията на добива на сол край Провадия, останала валидна и до наши дни, води до възможността за рязко нарастване на производствения капацитет през средния и късния халколит.  Това дава силна подкрепа на предположената връзка между производството на сол и съответно търговията с нея. Добиваната сол е била разменяна за злато, мед и други престижни предмети, като намерените във Варненския халколитен некропол I.

Геоложка карта на Европа с разпространение на солни залежи:Европа-сол

III. Наличие на общност от майстори-занаятчии, владеещи извънредно развити (не само за тази епоха) специфични технологии като украса на керамика със златна боя или ювелирно производство на мъниста от изключително твърдия кварц (халцедон – карнеол и ахат). Въпреки, че към момента натежава мнението, че подобни предмети не са местни, а са единствено крайни търговски продукти, предназначени за членовете на високоразвитото общество тук, до момента никъде другаде от епохата не са откривани карнеолови мъниста с цели 22 фасети (стени), а пък единственият фрагмент от съд рисуван със злато и открит извън Варненския некропол I е от селище до град Криводол, Врачанско. В тази връзка е възможно всъщност скъпите вносни суровини да са достигали до района на днешните Варненско и Белославско езеро и тук да са били обработвани за употреба изключително в рамките на местното общество.

IV. Удобното местоположение на селищата в района, който в древността е представлявал руслото на река Провадийска и е завършвал с дълбоко врязан на ок. 20 км. в сушата морски залив – благоприятстващо условие мястото да се превърне в разпределителен и търговски център за стоки от местен и вносен произход с висока материална стойност – сол, злато, мед (Cu), висококачествен кремък (от района ок. днешния гр. Разград), черупки от Spondylus и Dentalium, графит за украса на съдове, предмети от карнеол, ахат, малахит, серпентинит, нефрит, жадеид, обсидиан и т.н. Днес река Провадийска е втората по дължина българска река (след Камчия), която се влива в Черно море – с дължина 119 км. Тя води началото си от карстови извори в местността „Корупънаре“ в Самуиловските височини (501 м.). Под името Каменица, Каспичанска и след с. Могила – Провадийска река, тя тече на изток и югоизток през Овче поле, Новопазарско-Каспичанското поле, Провадийския пролом и Синделската низина. Край с. Юнак прави завой на север. Влива се в Белославското езеро. Белославското и Варненското езеро са лиманно потъналото устие на Провадийска река. По сведения поне до XIX век реката е била плавателна в частта си от Провадийския пролом до Белославското езеро.

Религиозни (култови):

Наличието на обилен и скъп гробен инвентар, на разнообразни погребални практики (трупополагане в различни пози, откриване на богати символични гробове), изключително ниският процент на детски гробове (практическа липса на деца между 2 и 7 години, въпреки че някои учени обясняват липсата им с пълното изтляване на скелета, липсата на гробове на индивиди над 60 годишна възраст и др., предполагат няколко варианта.

Първоначално се е смятало, че некрополът е култово място, където са погребвани индивиди с царски, жречески или друг високопоставен статус (напр. майстори-занаятчии) от различни племена или групи, влизащи в състава на голям междуплеменен съюз, чиято територия обхваща източната половина на Балканския полуостров. Това мнение е изказано в началото на проучването на некропола, когато са разкрити и най-богатите погребения. Впоследствие, когато разкопките достигат своя десети сезон, се оформя една по-цялостна картина, която насочва към други изводи. Предвид очевидната диференциацията на „бедни“ и „богати“ гробове и тяхното процентно съотношение – „богатите“ са под 5% – по-вероятно е да се счита, че некрополът е служил като едно от гробищата на високоразвитата социално-икономическа общност, обитаваща земите около древния дълбоко врязан на ок. 20 км. в сушата Варненски залив. Разнообразните погребални ритуали могат да са следствие от събирането на едно място на хора от близки етнически общности, но все пак с различна племенна и родова принадлежност, предвид ролята на района като търговски и производствен център – т.е. временно пребиваващи или постоянно заселени „чужденци“ могат да са причина за разнообразието в ритуалите. Както е известно ритуалите са устойчиви характеристики на всеки конкретен етнос, променят се изключително бавно и отразяват дългогодишни традиции.

Откриването на богати символични гробове, съдържащи маски (на божества, герои, водачи ?) и предмети, символизиращи ръководни или жречески функции, е важна насока, че в некропола са се извършвали и сакрални погребения с все още неуточнен  произход, както и обреди, несрещани при други синхронни обекти.

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

МЕСТА И ДНЕШНИ ДЪРЖАВИ, КЪДЕТО СА ОТКРИТИ ИДЕНТИЧНИ НА ВАРНЕНСКИЯ ХАЛКОЛИТЕН НЕКРОПОЛ НАХОДКИ (ТИП КУЛТУРА ВАРНА):

– могила при с. Хотница, община Велико Търново – златни украшения;
– могила при с. Караново, община Нова Загора, област Сливен – златни украшения;
– могила при град Русе – златни украшения;
– Карбуна (Кърбуна), Молдова – 444 бр. медни изделия, 270 украшения от Spondylus и др.;
– край Саратов (р. Волга, Русия) – медни сечива;
– при Велке Рашковце (Словакия) – златни антропоморфни амулети, медни сечива;
– в мегалитна гробница в Бретан (Франция) – каменно копие на златно украшение от некропола (?);
– Болград, Молдова;
– съкровището от с. Дъбене, община Карлово, област Пловдив – златни украшения.