НАИМЕНОВАНИЕТО – ХАЛКОЛИТЕН ИЛИ ЕНЕОЛИТЕН?

СЛЕД 24.04.2018 г. ИНФОРМАЦИЯТА В ТОЗИ САЙТ ЩЕ БЪДЕ ДОСТЪПНА ЕДИНСТВЕНО НА АДРЕС

www.varna-necropolis.miroslav.eu 

_________________________________________________________

AFTER 24.04.2018 THE INFORMATION FROM THIS SITE WILL BE AVAILABLE ONLY AT

www.varna-necropolis.miroslav.eu 

_________________________________________________________

По същество и двата термина са предназначени да описват един и същ период от историята.

В буквален превод „халколит“ означава „медно-каменен“ (от старогръцките думи „χαλκος“ („халкос“) – металът „мед“ – Cu, и „λιθος“ („литос“) – камък). Въпреки наличието на „камък“ в думата, халколитът не е част от каменната епоха, а е синоним на медната епоха – период, които се смята за преходен между неолита (новокаменната епоха) и бронзовата епоха. Терминът се използва основно за региона на Европа и Западна Азия. В действителност медната епоха никога не е била отделяна като самостоятелен период в класическата триделна система на датския антиквар и археолог Кристиан Томсен, нито в редактираната триделна система на сър Джон Евънс. Разделянето на човешката праистория на каменна, бронзова и желязна епоха остава в общи линии непроменена, като всъщност самият Евънс предлага през 1881 г. наименованието „медна“, с която да характеризира прехода от каменната към бронзовата епоха, защото става ясно, че употребата на мед предхожда употребата на бронз (забележка: всъщност още през 1876 г. унгарецът Ференц Пулски, тогава директор на Националния музей в Будапеща, употребява термина „медна епоха“ в своя реч на Международния конгрес по антропология и праисторическа археология).

През 1884 г. Гаетано Киеричи преименува медната епоха на италиански език като „бронзово-каменна“ – „енеолит“ (на италиански „eneo-litica“ – от латинската дума aeneus (направен от бронз) и старогръцката дума „λιθος“ – камък). На английски език се използват дублетните форми с еднакво произношение – „eneolithic“ и „aeneolithic“. С това всъщност той предизвиква допълнително объркване в периодизацията, защото част от любителите на историята възприемат, че наименованието енеолит е производно от „e-neolithic“ (т.е. извън неолита, извън новокаменната епоха), което всъщност не води до никакви асоциации конретно с „медната епоха“ на сър Джон Евънс. По този начин се „губи“ целия период, през който човекът започва да използва медта – първият метал, който се научава да обработва.

За да се избегне всякакво двусмислие, още около 1900 г. учените започват да налагат понятието „халколит“ вместо „енеолит“, но така или иначе и днес като синоними продължават да се използват понятията медна епоха, каменно-медна епоха, халколит и енеолит. Все пак е видно, че през XX век „западните“ учени предпочитат понятието „енеолит“ (например британските учени), а „източните“ – „халколит“, макар че напоследък се забелязват обратни тенденции. Да не говорим, че в един и същ научен труд (и дори в едно и също изречение!) някои автори свободно употребяват и двете понятия като взаимозаменяеми, и то очевидно само от естетични съображения – за избягване на повторения. Всъщност въпросът продължава да е сложен, особено когато включим резултатите от най-новите проучвания, които недвусмислено доказват, че медната и бронзовата епоха в Югоизточна Европа (Балканският полуостров) са настъпили доста по-рано от останалата част на континента.

От своя страна Варненският халколитен некропол поставя добива и обработката на златото наравно с медта, което тотално може да внесе объркване в научната периодизация. Дори се забелязва популяризиране на термина „ауролитен“ (златно-каменен).

Относно несъстоятелността на понятието „енеолит“ ще отбележим, че смесването на думи от два езика в един научен термин трябва да се избягва по принцип. Освен това бронзовата епоха е пределно ясно разделена на три периода, като „ранната бронзова епоха“ може чудесно да обхване първоначалния етап от употребата на бронз, без да се изхвърля с лека ръка етапа на употребата на мед като основен метал за оръдия на труда. И най-важното – не е коректно хилядолетия преди употребата на бронз да се използва определението „бронзово-каменен“ („енеолитен“). Поради горепосочените причини оттук нататък ще използваме предимно наименованието „Варненски халколитен некропол“.