НАИМЕНОВАНИЕТО – ХАЛКОЛИТЕН ИЛИ ЕНЕОЛИТЕН?

По същество и двата термина са предназначени да описват един и същ период от историята.

В буквален превод „халколит“ означава „медно-каменен“ (от старогръцките думи „χαλκος“ („халкос“) – металът „мед“ – Cu, и „λιθος“ („литос“) – камък). Въпреки наличието на „камък“ в думата, халколитът не е част от каменната епоха, а е синоним на медната епоха – период, които се смята за преходен между неолита (новокаменната епоха) и бронзовата епоха. Терминът се използва основно за региона на Европа и Западна Азия. В действителност медната епоха никога не е била отделяна като самостоятелен период в класическата триделна система на датския антиквар и археолог Кристиан Томсен, нито в редактираната триделна система на сър Джон Евънс. Разделянето на човешката праистория на каменна, бронзова и желязна епоха остава в общи линии непроменена, като всъщност самият Евънс предлага през 1881 г. наименованието „медна“, с която да характеризира прехода от каменната към бронзовата епоха, защото става ясно, че употребата на мед предхожда употребата на бронз.

През 1884 г. Гаетано Киеричи преименува медната епоха на италиански език като „бронзово-каменна“ – „енеолит“ (на италиански „eneo-litica“ – от латинската дума aeneus (направен от бронз) и старогръцката дума „λιθος“ – камък). На английски език се използват дублетните форми с еднакво произношение – „eneolithic“ и „aeneolithic“. С това всъщност той предизвиква допълнително объркване в периодизацията, защото част от любителите на историята възприемат, че наименованието енеолит е производно от „e-neolithic“ (т.е. извън неолита, извън новокаменната епоха), което всъщност не води до никакви асоциации конретно с „медната епоха“ на сър Джон Евънс. По този начин се „губи“ целия период, през който човекът започва да използва медта – първият метал, който се научава да обработва.

За да се избегне всякакво двусмислие, още около 1900 г. учените започват да налагат понятието „халколит“ вместо „енеолит“, но така или иначе и днес като синоними продължават да се използват понятията медна епоха, каменно-медна епоха, халколит и енеолит. Все пак е видно, че през XX век „западните“ учени предпочитат понятието „енеолит“ (например британските учени), а „източните“ – „халколит“, макар че напоследък се забелязват обратни тенденции. Да не говорим, че в един и същ научен труд (и дори в едно и също изречение!) някои автори свободно употребяват и двете понятия като взаимозаменяеми, и то очевидно само от естетични съображения – за избягване на повторения. Всъщност въпросът продължава да е сложен, особено когато включим резултатите от най-новите проучвания, които недвусмислено доказват, че медната и бронзовата епоха в Югоизточна Европа (Балканският полуостров) са настъпили доста по-рано от останалата част на континента.

От своя страна Варненският халколитен некропол поставя добива и обработката на златото наравно с медта, което тотално може да внесе объркване в научната периодизация. Дори се забелязва популяризиране на термина „ауролитен“ (златно-каменен).

Относно несъстоятелността на понятието „енеолит“ ще отбележим, че смесването на думи от два езика в един научен термин трябва да се избягва по принцип. Освен това бронзовата епоха е пределно ясно разделена на три периода, като „ранната бронзова епоха“ може чудесно да обхване първоначалния етап от употребата на бронз, без да се изхвърля с лека ръка етапа на употребата на мед като основен метал за оръдия на труда. И най-важното – не е коректно хилядолетия преди употребата на бронз да се използва определението „бронзово-каменен“ („енеолитен“). Поради горепосочените причини оттук нататък ще използваме предимно наименованието „Варненски халколитен некропол“.