НАХОДКИ

Забележка: данните се отнасят само за Варненски халколитен некропол I, открит през 1972 г.

Тук са представени част от находките. Когато не участват в изложби у нас и в чужбина, те са разположени в Археологическия музей в град Варна, с изключение на находките от гроб No.1, които може да разгледате в Националния исторически музей в София.

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

Във Варненския халколитен некропол I е открито огромно разнообразие от погребален инвентар, класифициран в 83 типа (!). Ето и основните категории:

глинени съдове (над 650 бр.) – обикновено в лошо или неизпечено състояние, вероятно само с  предназначение, свързано с погребалния ритуал, с изключение на няколко уникални съда, които са описани по-долу (от гроб No.4). Прави впечатление наличието на умалени модели на съдове от ежедневния бит.

кремъчни сечива (над 230 бр.) – повечето са пластини-ножове, има единични находки на стъргалки и резци на сърпове. Няколко от пластините-ножове са с дължина над 35 см., а едната достига до 44 см. (от гроб No.1). При много малка част са открити следи от употреба.

каменни оръдия на труда (над 90 бр.) – брадви, длета, тесли, гладилки и др., включително мраморни съдове и две брадвички (тесли ?) от минерала жадеид (от гроб No.43). При много малка част са открити следи от употреба.

сечива и оръжия от мед (над 160 бр.) – огромно количество за епохата, включително единственият меден връх на копие от тази епоха, открит в Югоизточна Европа. При много малка част са открити следи от употреба. Наред с обичайните по размери сечива има няколко, които са модели. Теглото на медните предмети само от гроб No.43 надвишава теглото на всички медни находки от некропола край с. Дуранкулак, където са проучени 1204 гроба (от късния неолит до ранната бронзова епоха; от халколита са близо 600 гроба (култура Хаманджия IV и култура Варна; Я. Бояджиев, 2001 г.) (!) , 365 гроба (М. Аврамова, 2004 г.) (!) ). Открити са много малко накити от мед – 14 бр. (! по информация от 2007 г.) – гривни, пръстени, игли за коса.

Типове-медни-брадви

изделия от рог и кост – корубести идоли, сохи (= копачка, мотичка, рало), гладилки, прешлени за вретено, статуетки, мъниста от зъби, глигански глиги, рога от тур, украшения. До момента на откриването на некропола корубести идоли от епохата са били откривани само в селища, но не и в погребения.

разнообразни накити и предмети от злато – в 65 гроба са открити 38 различни типа, някои от тях уникални. Златните предмети са 3 078 на брой, а общото им тегло е близо 5,8 кг. (5754,38 гр., като за 42 малки предмета – халки, мъниста, гвоздейчета – няма точни данни, поради включването им в нанизи с други предмети или непретегляне при инвентаризацията; следователно точното крайно тегло би трябвало да надхвърли 5800 гр.). Само в един гроб са открити златни предмети с тегло по-голямо от това на всички златни предмети открити до днес по света от епохата на халколита. Според проучването на Хартман от 1978 г., обхващащо по-големия обем златни находки, 98% са без следи от употреба, независимо от техния тип.

Според доц. Руслан Костов (2003 г.) анализът на златните изделия от Варненския халколитен некропол I (мъниста, апликации, пръстени, гривни, пекторали и диадеми) показва, че съществуват най-малко две минимални тегловни единици: от 0,145 грама и 0,415 грама. Втората единица се приема за основна „халколитна единица“ и за нея се предлага названието „ван“ (съкратено от „ВАрненски Некропол“). Установени са следните кратни на един ван съотношения: 2 (0,83 грама), 3 (1,24 грама), 4 (1,7 грама), 20 (8,3 грама), 28 (11,6 грама), 30 (12,4 грама), 40 (16,6 грама) и 60 (27,9 грама). Тази най-ранна тегловна мярка е равна както на средното тегло на изучените големи халцедонови (карнеолови и ахатови) мъниста, така и на два карата (1 карат = 0,2 грама) в съвременната гемология.

Таблица със златните предмети:

No. No. на гроб Брой златни предмети Общо тегло в грама Забележка
1 1 217 1094,35
 2  2  35  над 33,39  22 броя са без данни за тегло
3 3 29 над 22,52 16 броя са без данни за тегло
4  4 348 1554,7
 5  5  4  16,45
 6  6 2 21
 7  15 17 23,35
 8  21 5 11,03
 9  24 31 8,59
10 26 10 68,33
 11 27 14 2,14
 12 32 2 12,8
13 35 44 32,13
 14 36 857 782,16
 15 39 1 3,69
 16 40 1 3,9
 17 41 136 63
18 43 1003 1524,39
19 48 2 12,28
20 49 13 2,07
 21  53 1 4,28
22  54 4 15,87
 23  55 2 10,02
24  57 2 10,91
25 61 3 6,97
 26 63 83 29,37
27 65 7 26,9
28 66 2 2,17
 29 67 1 16,75
30 68 1 1,27
31 69 1 0,54
32 71 15 2,02
 33 90 6 1,53
 34 97 7 50,79
 35 108 5 17,99
 36 110 35 4,81
37 119 6 8,5
 38 134 3 3,66
 39 143 1 без данни за теглото
 40 144 1 0,95
 41 151 4 8,91
 42 154 8 3,31
43 167 11 48,83
44 179 1 2,01
 45 185 1 0,85
 46 189 3 2,65
47 190 5 1,54
48  195 1 30,47
 49  201 1 0,48
 50 206 1 3,84
 51 207 1 0,77
 52 226 4 13,52
 53 244 1 17,65
 54 246 1 0,88
55 254 1 2,99
56 255 1 0,74
57 266 2 6,9
58 270 15 20,23
59 271 27 18,6
60 272 1 5,39
61 273 6 22,87
62 274 2 5,6
63 276 2 3,35
64 283 4 5,7
65 квартал С 17 над 18,77 3 броя са без данни за тегло
Общо 3078 над 5754,38

 

украшения и предмети от минерали – кварц (халцедон – карнеол (сердолик)) и ахат (478 бр. – най-голямата концентрация от епохата в обект от Източните Балкани), серпентин (серпентинит), бял и жълт каолин (каолинит), малахит (над 2000 бр.), нефрит. Намерена е и една пластина от обсидиан (вулканично стъкло) с произход от остров Мелос в Егейско море.

Химически формули:

  • кварц (халцедон – карнеол и ахат) – SiO2
  • серпентин (серпентинит) – състои се основно от хризолит Mg3Si21O5(OH)4, антигорит (Mg,Fe)3Si2O5(OH)4 и лизардинит Mg3Si2O5(OH)4
  • каолин (каолинит) – Al2Si2O5(OH)4
  • малахит – Cu2(CO3)(OH)2
  • нефрит – Ca2(Fe,Mg)5Si8O22(OH)2

Таблица с разположението на мънистата от халцедон (карнеол и ахат) в некропола:

No. No. на гроб Брой мъниста
1 3 4
2 4 71
3 5 5
4 24 34
5 26 8
6 35 60
7 36 2
8 41 66
9 43 134
10 48 1
11 49 6
12 63 35
13 67 4
14 71 2
15 90 7
16 97 13
17 143 6
18 154 6
19 190 1
20 195 6
21 254 4
22 281 1
23 013а 2
Общо 478

 

мъниста от гагат (гагатни въглища) – в некропола са открити няколко типа мъниста от гагат (черни, плътни и поддаващи се на обработка въглища, използвани за декоративни цели; много популярни в бижутерията в Англия, Испания и други страни)

Три мъниста от гагат (в средата)Мъниста-от-гагат

украшения от черупки на мекотели от Егейско и Средиземно море – Dentalium (над 12 200 бр.) и Spondylus gaederopus (около 1 100 бр.). Напоследък се коментира варианта мидите Sponylus да са обитавали през V хил.пр.н.е. и западното крайбрежие на Черно море поради по-топлия климат през дози период. Открити са и единични находки от черупки на охлюви от клас Gastropoda, род Mollusca (Молюски). В по-нови публикации започва да присъства и името на черупки от мекотели от род Glycymeris, но без да е приложен илюстративен материал.

Dentalium (илюстративен материал)DentaliumDentalium-2Dentalium-3 Spondylus gaederopus (илюстративен материал)Spondylus-gaederopus Фосили от различни видове Gastropoda (илюстративен материал) Gastropoda Glycymeris (илюстративен материал)Glycymeris_glycymeris_varias

Прави впечатление, че част от находките не са от местен произход – черупките от Dentalium и Spondylus (Егейско и Средиземно море), обсидианова пластина (о. Мелос), халцедонови мъниста (ахат и карнеол (сердолик)) (Анатолия или Източните Родопи), което говори за развити търговски връзки, най-вероятно морски, с отдалечени региони.

Както е отбелязано по-горе повечето от сечивата са без следи от употреба. Изработвани са или специално за погребалния ритуал, или представляват, както с голяма доза сигурност може да се твърди, отличителни предмети на висок ръководен, жречески и социален престиж – атрибути на светска и духовна власт. Подобна диференциация, потвърдена и от начина на разпределението на гробния инвентар в различните гробове, дава основание на историците да говорят за наличие на държавна организация.

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

– Гроб No.1 – съдържа първите находки от некропола при случайното му откриване от Райчо Маринов. Един от най-богатите на златни дарове гроб (215 броя с общо тегло 1098 грама (! по информация от 1982 г.); 217 броя с общо тегло 1094,35 грама (! по информация от 2010 г.), без човешки останки. Днес находките от него се намират в Националния исторически музей в София. Условно мъжки гроб. Тук фактически са включени всички предмети, намерени по цялата дължина на изкопа, направен от Райчо Маринов, заедно с предметите от изкопаната пръст, както и няколко единични находки от първоначалния обход на целия терен, т.е. предметите не са само от един гроб, но това е официално приетата класификация.

Гроб 1 – общ изглед на находкитеГроб 1 - Общ изглед на находките Гроб 1 – общ изглед на находкитеVHN-Гроб-1-общ-изглед Гроб 1 – общ изглед на находкитеVHN-Гроб-1-общ-изглед-2 Гроб 1 – общ изглед на находкитеVHN-1-Общо-3 Гроб 1 – находкиVHN-1-Общо Гроб 1 – находкиVHN-1-Общо-2 Гроб 1 – находкиVHN-Гроб-1-златни-украшения Гроб 1 – златна гривна и цилиндрични предметиГроб 1 - Златна гривна и цилиндрични предмети Гроб 1 – нагръдник (пекторал)Гроб 1 - Нагръдник (пекторал) Гроб 1 – находкиVHN-1-Находки Гроб 1 – находкиVHN-1-Находки-2 Гроб 1 – кремъчен нож-пластина с дължина 44 см.VHN-1-Кремъчен-нож-пластина Гроб 1 – кремъчен нож-пластина с дължина 44 см. – изгледи (по Л. Манолакакис)VHN-1-Кремъчна-пластина Гроб 1 – костен идолVHN-1-Костен-идол

– Гробове No.2 и No.3 (условно женски) – символични, с наличие на глинена маска, наподобяваща човешко лице. Анатомичните особености (очи, уста, уши) са оформени от златни накити или са украсени с тях. В гроб No.3 има мраморен идол със златни апликации, подобен на костения корубест идол от гроб No.41.

Гроб 2 – общ изглед на гробаVHN-2-Общо Гроб 2 – общ изглед на гробаVHN-2-Общо-2 Гроб 2 – планVHN-2-План Гроб 2 – глинената маска (разположение в гроба)VHN-2-МаскаVHN-Гроб-2-разположение-в-гроба Гроб 2 – глинената маска (възстановка)Гроб 2 – символично погребение на идол - 3 Гроб 3 – общ изглед на гробаVHN-Гроб-3-общо Гроб 3 – планVHN-3-План Гроб 3 – глинената маска (разположение в гроба)VHN-3-МаскаVHN-Гроб-3-снимка-на-мястоVHN-3-Маска-2 Гроб 3 – глинената маска (възстановка)Гроб 3 – символично погребение на идол Гроб 3 – мраморен идол със златни апликации – разположение в гробаVHN-Гроб-3-мраморен-идол-in-situ Гроб 3 – мраморен идол със златни апликацииVHN-Гроб3-Мраморен-идол-със-златни-апликацииVHN-Гроб-3-мраморен-идолVHN-3-Мраморен-идол-и-апликации

– Гроб No.4 – символичен. Условно мъжки гроб. В него вероятно е бил погребан идол. Инвентарът е положен като при гроб със скелет в изпънато положение. Освен множеството златни дарове (320 броя с общо тегло 1518 грама (! по информация от 1982 г.); 348 броя с общо тегло 1554,7 грама (! по информация от 2010 г.) – само тук има повече от цялото открито злато по света от тази епоха), включващи златна нагръдна плоча (пекторал), ритуална брадвичка с обкована в злато дръжка, изпълняваща ролята на жезъл (скиптър), масивни гривни, обковки от лък, украшения и апликации, съдържа и два керамични съда – широка плоска чиния и купа с похлупак. Уникалното за тях е, че са украсени с геометрични мотиви от златна боя. Чинията е един от символите на некропола и един от най-често изобразяваните предмети. Останалият погребален инвентар включва медни и каменни сечива, мъниста от кварц и минерали, брадва от рог на елен, корубест костен идол, черупки от Dentalium.

Гроб 4 – общ изглед на гробаГроб 4 - Общ изглед на гроба - 1 Гроб 4 – общ изглед на гробаVHN-Гроб-4-общо Гроб 4 – общ изглед на гробаVHN-4-Общо Гроб 4 – общ изгледVHN-Гроб-4-изглед Гроб 4 – общ изглед на находкитеГроб 4 - Общ изглед на находките Гроб 4 – находкиVHN-Гроб-4-ритуално сечиво-и-гривни Гроб 4 – находкиVHN-4-Костен-идол-и-брадва-скиптър Гроб 4 – находкиVHN-4-Общо Гроб 4 – находкиVHN-4-Общо-4 Гроб 4 – находкиVHN-4-Общо-2 Гроб 4 – брадва-скиптърVHN-4-Брадва-скиптър Гроб 4 – чиниятаГроб 4 - Чиния - 1-new  Гроб 4 – чинията – поглед отстраниVHN-Гроб-4-чиния-3 Гроб 4 – чинията – близък планГроб 4 - Чиния - близък план Гроб 4 – купатаГроб 4 - Купа-new Гроб 4 – наниз мъниста от карнеол (сердолик)Гроб 4 - Наниз мъниста от карнеол Гроб 4 – гривна и украшенияГроб 4 - Гривна и украшения Гроб 4 – гривни и халкиГроб 4 - Гривни и халки Гроб 4 – гривниГроб 4 - Гривни Гроб 4 – гривнаVHN-Гроб-4-гривна-2 Гроб 4 – златни обковки от лъкVHN-4-Златни-обковки-от-лък Гроб 4 – златни обковки от лъкVHN-4-Златни-обковки-от-лък-2 Гроб 4 – сечиваVHN-4-Сечива Гроб 4 – медни сечиваVHN-Гроб-4-медни-сечива Гроб 4 – медни сечива (чертежи)VHN-4-Медни-сечива Гроб 4 – глинен съдVHN-4-Глинен-съд

– Гроб No.5 – символичен. Условно мъжки гроб. В него вероятно е бил погребан идол. Инвентарът е положен като при гроб със скелет в изпънато положение и се състои от три обеци и едно мънисто от злато, медни и каменни сечива, медна игла, четири керамични съда, корубест костен идол, черупки от Dentalium.

Гроб 5 – находкиVHN-5-Находки Гроб 5 – глинен съдVHN-5-Глинен-съд

– Гроб No.7 – общ изглед от гроба ГробVHN-7-Общо No.7 – каменна брадвичкаVHN-7-Каменна-брадвичка

– Гроб No.11 – хокерно погребениеVHN-Гроб-11-общ-изглед-resized

– Гроб No.12 – глинен съд-подставкаVHN-Гроб12-Глинен-съд-подставка

– Гроб No.13 – общ изглед на гробаVHN-Гроб-13-общ-изглед-resized

– Гроб No.15 – символичен гроб. Условно женски. Вероятно е аналогичен с гробове No.2 и No.3. Инвентарът се състои от следните златни предмети: диадема, кръгла апликация, игла, два гвоздея, осем обеци, три цилиндрични мъниста и антропоморфен амулет. Има още и медна игла, три съда и капак от глина, правоъгълна култова масичка.

Гроб 15 – находкиVHN-15-Находки

– Гроб No.23 – кремъчна гладилкаVHN-23-Находки

– Гроб No.25 – Общ изглед от гробаVHN-25-Общо

– Гроб No.26 – символичен гроб. В него е открита златна фигурка на животно, подобна на фигурките на бик от гроб No.36, но по-масивна, само с две дупчици и с по-къси рога.

Гроб 26 – находкиVHN-26-Находки Гроб 26 – зооморфен амулетГроб 26 - Зооморфен амулетГроб-26-Зооморфен-амулет-2

– Гроб No.27 – съдържа кости на 30-35 годишна жена. Инвентарът включва 14 златни мъниста, кремъчен нож, фрагменти от мраморен съд, черупки от Dentalium.

– Гроб No.32 – Златни мънистаVHN-32-Златни-мъниста-2VHN-32-Златни-мъниста

– Гроб No.35 – съдържа кости на 40-45 годишен мъж, един от най-възрастните в некропола. Инвентарът се състои от 4 златни обковки от лък, 40 златни цилиндрични мъниста, мъниста от кварц (халцедон – карнеол и ахат) и от черупка на Spondylus.

Гроб No.35 – Златни обковки от лъкVHN-35-Златни-обковки-от-лък Гроб No.35 – мъниста от карнеолVHN-35-Карнеол Гроб No.35 – мънисто от карнеол с поставен в дупката златен микроцилиндър (ок. 2 х 1 mm.)VHN-35-Карнеол-и-златен-цилиндър

– Гроб No.36 – символичен гроб. Гробните дарове включват два златни жезъла, единият от които представлява чук, костен идол, кремъчен нож, масивни златни гривни, златен астрагалус (ашик), златни украшения и апликации. По-популярните сред тях са десетките златни фигурки, изобразяващи рога на бик, както и най-известните – двете златни фигурки на бик, безспорните символи на Варненския халколитен некропол и най-често изобразяваните находки от некропола. Златните предмети са 854 с общо тегло 789 грама (! по информация от 1982 г.); 857 с общо тегло 782,16 грама (! по информация от 2010 г.).

Гроб 36 – Иван Иванов преглежда находкитеГроб 36 - Иван Иванов преглежда находките Гроб 36 – разположение на част от находките в гробаVHN-36-2 Гроб 36 – по-близък план на разположението на част от находките в гробаVHN-36 Гроб 36 – общ изглед на находкитеГроб 36 - Общ изглед на находките - 1 Гроб 36 – общ изглед на находкитеГроб 36 - Общ изглед на находките - 2 Гроб 36 – общ изглед на находкитеVHN-36-Общо-4 Гроб 36 – общ изглед на находкитеГроб 36 - Общ изглед на находките - 4 Гроб 36 – общ изглед на находкитеГроб-36---Общ-изглед-на-находките---5-new Гроб 36 – амулети – фигурки на бикГроб 36 - Амулети - фигурки на бик - 1 Гроб 36 – амулет – големият бикГроб 36 - Амулет - големият бик Гроб 36 – амулет – големият бикVHN-36-Големият-бик Гроб 36 – амулети – глави на бикГроб 36 - Амулети - глави на бик Гроб 36 – находкиVHN-36-Общо Гроб 36 – находкиVHN-36-Общо-2 Гроб 36 – находкиVHN-36-Общо-3 Гроб 36 – находкиVHN-Гроб-36-скиптри-диадема-фигури-апликации Гроб 36 – гривниГроб 36 - Гривни - 1 Гроб 36 – гривниГроб 36 - Гривни - 2 Гроб 36 – находкиVHN-36-находки Гроб 36 – златна диадемаVHN-Гроб-36-златна-диадема Гроб 36 – златни украшения – смята се, че по-голямото украшение представлява модел на сърп или дори бумерангГроб 36 - Златни украшения - 1 Гроб 36 – златни украшенияГроб 36 - Златни украшения - 2 Гроб 36 – амулети, украшения и костен идол – общ изгледГроб 36 - Амулети, украшения и костен идол - общ изглед Гроб 36 – нанизиГроб 36 - Нанизи

– Гроб No.41 – символичен гроб. Съдържа костен корубест идол, част от плоска костена статуетка, златни украшения, мраморен съд (с огладен камък, поставен в него, вероятно е използван като хаван за стриване), мраморен рог-ритон (с червена боя под устието и с няколко златни мъниста в него – може би първият „Рог на изобилието“) и др.

Гроб 41 – общ изглед на гробаГроб 41 - Общ изглед на гроба Гроб 41 – находкиVHN-41-Общо Гроб 41 – костена игла и украшения от Dentalium и минерални мънистаVHN-41-костена-игла-и-накити Гроб 41 – мраморен рогVHN-Гроб-41-мраморен-рог Гроб 41 – мраморен съд – хаван и камъчеVHN-Гроб41-Мраморен-съд---хаван-и-камъче Гроб 41 – костен идолVHN-Гроб41-Костен-идол Гроб 41 – част от плоска костена статуеткаVHN-Гроб41-Плоска-костена-статуетка Гроб 41 – находкиVHN-41-Находки-4 Гроб 41 – черупки от DentaliumVHN-41-Dentalium

– Гроб No.42 – Мъниста от карнеол (сердолик)VHN-42-Мъниста-карнеол

– Гроб No.43 – т.нар. погребение на цар-жрец. Открит в края на месец ноември 1974 г. Съдържа скелет в изпънато положение по гръб на около 40-45 годишен мъж. Това е и един от четирите най-възрастни индивида, погребани в некропола; проучванията на останалите скелети на израсналите индивиди сочат между 20 и 35 годишна възраст. По костните останки се предполага, че височината на мъжа е била между 168,6-176,5 см. (168,6 см. по методиката на Pearson, 170-172 см. измерен директно в гроба, 176,5 см. по методиката на Trotter-Gleser) – над средната за епохата (за жените е 156 см., а за мъжете – 168 см.); чувствително превъзхожда всички останали конкретно от този некропол, които са с ръст по методиката на Pearson от 148,4 см. за жените и 161,2 см. за мъжете). Гробните дарове са изключително богати и разнообразни и включват ритуална брадвичка с обкована в злато дръжка, изпълняваща ролята на жезъл (скиптър), златен накрайник за фалос, златни обковки от лък, 7 броя медни сечива – с тегло повече от теглото на всички медни предмети от Дуранкулашкия некропол, където са проучени 1204 гроба (включително меден връх на копие, единствена подобна находка от тази епоха, откривана в Югоизточна Европа), 7 броя каменни оръдия (включително кремъчен нож-пластина с дължина над 30 см.), 5 броя глинени съдове, гривна от черупка на Spondylus със златни апликации, мъниста. Златните предмети са 1011 с общо тегло 1516 грама (! по информация от 1982 г.); 1003 с общо тегло 1524,39 грама (! по информация от 2010 г.).

Черепът притежава европеидни белези. Според таксономичния анализ на Wanke (1955) той има антропологични елементи, между които преобладават северните и арменоидални белези. Тези данни характеризират динарски расов тип (като хибрид между нордическата и арменоидалната раса) и потвърждават становището за местен, балкански произход на погребания. Проф. Йордан Йорданов е автор на възстановка на главата по черепа. Любопитна информация е, че в сравнение с голям брой изследвани черепи от днешните български земи, включващи епохите от халколита до края на Средновековието, черепът от гроб No.43 е с най-голям обем – 1623 cm³ (изчислен по методиката на Pearson).

Гроб 43 – общ изглед на гробаVHN-Grob43 Гроб 43 – изглед от гроба (част)Гроб 43 - Изглед от гроба Гроб 43 – ранна възстановка на гробаVHN-43-Общо-5 Гроб 43 – възстановка на гроба и реален изгледГроб 43 - Общ изглед на гроба - възстановка и реален Гроб 43 – общ изглед на гроба – възстановкаГроб 43 - Общ изглед на гроба - възстановка - 1 Гроб 43 – общ изглед на гроба – възстановкаГроб 43 - Общ изглед на гроба - възстановка - 2 Гроб 43 – общ изглед на гроба – възстановкаГроб 43 - Общ изглед на гроба - възстановка - 3   Гроб 43 – възстановка (част)Гроб 43 - Възстановка - част - 01 Гроб 43 – възстановка (част)Гроб 43 - Възстановка - част - 02 Гроб 43 – възстановка (част)Гроб 43 - Възстановка - част - 03 Гроб 43 – възстановка (част)VHN-43-Общо-4 Гроб 43 – възстановка (част)Гроб 43 - Възстановка - част - 04 Гроб 43 – възстановка (част)Гроб 43 - Възстановка - част - 05 Гроб 43 – възстановка (част)Гроб 43 - Възстановка - част - 06 Гроб 43 – възстановка в обновената експозиция на музея (2014 г.), максимално доближаваща се до реалното разположение на находките в гробаVHN-Гроб-43-възстановка-от-новата-експозицияVHN-43-New Гроб 43 – гробни даровеГроб 43 - Гробни дарове - 1 Гроб 43 – гробни даровеГроб 43 - Гробни дарове - 2 Гроб 43 – гробни даровеVHN-43-Общо Гроб 43 – брадва-скиптърVHN-43-Брадва-скиптър Гроб 43 – златни украшенияVHN-43-Общо-3 Гроб 43 – златни гривниVHN-43-Златни-гривни Гроб 43 – златни украшенияVHN-Гроб-43-златни-украшения Гроб 43 – златни находки с нагледно оразмеряванеVHN-43-находки-с-оразмеряване Гроб 43 – медни брадвиГроб 43 - Медни брадви - 1 Гроб 43 – медни брадвиГроб 43 - Медни брадви - 2 Гроб 43 – гривна от черупката на мида Spondylus, апликирана със златоГроб-43-Гривна-Spondylus-2 Гроб 43 – гривна от черупката на мида Spondylus, апликирана със злато Гроб 43 – глинен съдVHN-43-Глинен-съд Гроб 43 – находкиVHN-43-Находки Гроб 43 – находкиVHN-43-Находки-2 Гроб 43 – находкиVHN-43-Находки-3 Гроб 43 – черепа на погребанияVHNI-Гроб-43-череп Гроб 43 – Вертикални очертания през черепаVHNI-Гроб-43-очертания-през-черепа Гроб 43 – етапи от възстановката на главата по черепаПортретна реконструкция на човек от халколита - 1 Портретна реконструкция на човек от халколита - 3 Портретна реконструкция на човек от халколита - 2 VHNI-Гроб-43-възстановка-на-главата VHNI-Гроб-43-възстановка-на-главата-2 VHNI-Гроб-43-възстановка-на-главата-3 VHNI-Гроб-43-възстановка-на-главата-4 Портретна реконструкция на човек от халколита - 4 Гроб 43 – череп и възстановка на главатаГроб 43 - Череп и възстановка на главата Гроб 43 – възстановка на главата по черепаГроб 43 - Възстановка на главата по черепа Гроб 43 – възстановка на главата по черепа (експозиция 2014 г.)Гроб 43 - Възстановка на главата по черепа (експозиция 2014 г.) Гроб 43 – колянна става от левия крак – към пищяла (ляво), към бедрената кост (дясно)VHN-43-Колянна-става-ляв-крак

– Гроб No.48 – златни апликацииVHN-48-Златни-апликации

– Гроб No.54 – богат символичен гроб.

Гроб No.54 – Златна апликацияVHN-54-Златна-апликация

– Гроб No.57 – Глинен съдVHN-57-съд

– Гроб No.61 – богат гроб с хокерно погребение на ок. 8 годишно дете. Инвентарът включва златен антропоморфен амулет, златна халка, златна лента, медна игла, шило с костена дръжка, два костени идола, съд с капак, кремъчен нож, животински зъб – амулет, черупки от Dentalium.

Гроб No.61 – общ изглед на гробаVHN-61-Общо Гроб No.61 – Идолна фигуркаVHN-61-Идол

– Гроб No.63 – погребение на 30-35 годишен мъж. Инвентарът се състои от 9 златни обеци, 74 златни мъниста, мъниста от Spondylus, малахит, глина и кварц, кремъчен нож, мраморна лъжица (?), два съда.

Гроб No.63 – Златни мънистаVHN-63-Златни-мъниста

– Гроб No.65 – богат символичен гроб.

Гроб 65 – общ изглед на гробаГроб 65 - Общ изглед на гроба Гроб 65 – Медно сечивоVHN-65-Медно-сечиво

– Гроб No.66а – Медна иглаVHN-66a-Медна-игла

– Гроб No.67 – Костен идолVHN-67-Идол

– Гроб No.68 – общ изгледVHN-68-Общо

– Гроб No.69 – Златно украшениеVHN-69-Златно-украшение

– Гроб No.71 – погребение на 20-25 годишна жена. Инвентарът се състои от златен антропоморфен амулет, 14 златни мъниста, 2 мъниста от кварц, гривна от Spondylus, черупки от Dentalium.

– Гроб No.97 – богат символичен гроб.

Гроб 97 – общ изглед на гробаVHN-97-Общо Гроб 97 – находкиVHN-97-2 Гроб 97 – находкиVHN-97 Гроб 97 – огърлица с мъниста от злато, карнеол (сердолик), черупки от Spondylus и златен амулетVHN-Гроб-97-огърлицаVHN-Гроб-97-огърлица-2 Гроб 97 – къси цилиндрични мъниста от карнеолVHN-97-Карнеол Гроб 97 – находкиVHN-97-Находки Гроб 97 – медна брадвичкаVHN-97-Медна-брадва Гроб 97 – медна брадвичкаVHN-97-Медна-брадва-2 Гроб 97 – Гривна от SpondylusVHN-97-Гривна-Spondylus Гроб 97 – Меден връхVHN-97-Меден-връх-2VHN-97-Меден-връх

– Гроб No.99 – общ изглед на гробаVHN-99-Общо

– Гроб No.102 – Подставка за съдVHN-102-Подставка-за-съд

– Гроб No.108 – Златна апликацияVHN-108-Златна-апликация

– Гроб No.121 – общ изглед на гробаVHN-Гроб-121

– Гроб No.132 – общ изглед на гробаVHN-132-Общо

– Гроб No.134 – най-богатият женски гроб. Съдържа останки на ок. 25-годишна жена. Инвентарът се състои от два керамични съда, кремъчен нож, животински зъб – амулет, два златни гвоздея (обеци ?), два златни антропоморфни амулета.

Гроб No.134 – златен амулетVHN-134-Златен-амулет

– Гроб No.143 – общ изглед на гробаVHN-143-Общо

– Гроб No.151 – общ изглед на гробаVHN-151-Общо

– Гроб No.253 – общ изглед от гробаVHN-253-Общо

– Гроб No.261 – общ изглед от гробаVHN-261-Общо

– Гроб No.271 – златна апликация от гроба (долу, в средата), сравнена с други златни находки от некропола. Ясно се вижда разликата в цвета поради голямото съдържание на мед (находката се състои от 50% злато, 14% сребро и 36% мед)VHN-271-и-други Гроб 271 – Златната апликацияVHN-271-Златна-апликация

Медни сечива от некрополаVHN-Медни-сечива Керамични съдове от некрополаVHN-Керамични-съдове-1

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

ЛЮБОПИТНИ НАХОДКИ

Подреждането им е в свободен ред:

две брадвички от жадеит (NaAlSi2O6) – минерал, близък до нефрита. Връх на култа към двата минерала се достига в Древен Китай и сред цивилизациите в Централна Америка. В книгата си „Светът и всичко в него“ (2011 г.) Симеон Идакиев пише: „Жадеитът е изключително ценен и рядък минерал, по-точно силикат от групата на пироксените….Жадеитът поради своята здравина започнал да се използва от хората още през неолита. Различните му цветове станали символи на основните човешки добродетели и качества: милосърдие, ум, издръжливост, смелост, справедливост, скромност. Смятало се, че амулетите от жадеити предпазват човека от всякакви неприятности и нещастия. При доколумбовите цивилизации (на маите, олмеките, ацтеките) той бил култов скъпоценен камък, поставяли го по-високо от който и да е било друг подобен материал“.

Гроб No.43 – брадвичка от жадеитVHN-Гроб-43-брадвичка-от-жадеид

златен накрайник за фалос – интересен паралел е забелязан в древноегипетски митове. В тях богинята Изида събира частите от тялото на разсечения бог Озирис, за да го върне към живот и забременее от него. Тя открива всичките му части с изключение на фалоса, поради което се налага да го замести с изкуствен златен фалос. Това е най-подходящия материал, защото древните египтяни смятали, че телата на боговете са от злато. Впоследствие Изида наистина забременява и ражда мъжки наследник – Хор – с който се отъждествявали всички египетски фараони. След откриването на гробницата на Тутанкамон тръгва слух, че в саркофага е открит златен фалос, който изчезва заедно с фалоса на фараона при неизяснени обстоятелства около перипетиите при развиването на погребалните бинтове на мумията. Днес се твърди, че фалосът на мумията е запазен (макар и отделен от тялото поради непредпазливите манипулации при изследване на мумията), но златния фалос така или иначе не е наличен сред находките от гробницата. Като обобщение може да кажем, че имитацията на фалос от злато има явна връзка към култа за потентността и за божествения произход на владетелите и тяхното поколение.

Златният накрайник за фалос от гроб No.43Гроб 43 - Златен накрайник за фалос

– единственият меден връх на копие от халколитната епоха, открит в Югоизточна Европа.

Медният връх на копие от гроб No.43Гроб-43-Меден-връх-на-копие

глинени съдове, украсени със златна боя – голяма глинена чиния (поднос) (широк разлат съд с диаметър 53 см.) и купа. Дори и днес полагането на златна боя е изключително трудно поради физико-химичните свойства на златото. Нужни са свързващи материали (смесители) в много точни и специфични пропорции, както и подходяща температура на изпичане. В лабораторията на Археологическия институт при Академията на науките на бившия СССР е направен технологичен анализ на изработката от к.и.н. Бобрински. Установява се, че древният майстор умело е използвал смес от изпечена шамотна и сурова глина, след което е прибавил определено количество дървесна пепел. Нейното добавяне се практикува при направата на големи съдове като предпазна мярка срещу напукване при изпичането. Най-висока оценка и възхищение предизвиква самата украса. Строгите и чисти геометрични фигури са умело балансирани с тъмния полиран фон, така че би могло да се разглеждат и негативно. Композицията създава впечатление за движение, за непрекъснато движение и преливане. В центъра на мотивите се намира кръглото и леко изпъкнало дъно. То може да се свърже със символ на слънцето – вечният източник на живот и движение. Чинията безспорно може да се отнесе към шедьоврите не само на халколитното изкуство, а и към цялото праисторическо изкуство.

Чинията и купата, украсени със златна боя (гроб No.4)Гроб 4 - Чиния и купа Ръководителят на разкопките Иван Иванов с чиниятаИван-Иванов-и-чинията-2

Единственият друг фрагмент от съд рисуван със злато от тази епоха, открит извън Варненския халколитен некропол, е част от находките от къснохалколитното селище до град Криводол, Врачанско.

Фрагмент от съд, украсен със злато от къснохалколитното селище до гр. КриводолКриводол-глинен-фрагмент-със-злато

жезли (скиптри) и ритуални сечива (без следи от употреба), богато украсени със злато – това са убедителните доказателства за наличие на ръководна (царска) и/или жреческа институция, едни от най-съществените елементи на всяка цивилизация.

Ритуално сечиво (жезъл, скиптър) от гроб No.1Гроб 1 - Брадва-скиптър Ритуално сечиво (жезъл, скиптър) от гроб No.4VHN-Гроб-4-ритуално сечиво Жезли (скиптри) от гроб No.36Гроб 36 - Скиптри Ритуално сечиво (жезъл, скиптър) от гроб No.43 Гроб 43 - Брадва–скиптър

рога от древен гигантски бик – див европейски тур. Не са били излагани в експозициите на находките от некропола. При разчистване на музейния фонд са определени като ненужни за съхранение и са приготвени за изхвърляне. Обяснението е, че върху тях не е открита човешка дейност. За да ги запази, Иван Иванов ги подарява на писателя Михаил Михайлов, който участва в подготовката на българското участие в Световното изложение в Севиля (1992 г.). Предвид фактите обаче, че очевидно е съществувал изключително древен и продължителен култ към бика, потвърдено в много селища, митове и култури по света, подобни находки не бива да се пренебрегват с лека ръка. Счита се, че турът, вече изчезнал вид, е предшественик на днешните европейски говеда и зебута.

Рогата от тур, открити в некропола и подарени от Иван Иванов на писателя Михаил МихайловРога-от-тур

– астрагалус (ашик, астрагал) – предметът от Варненския халколитен некропол I представлява златен модел на костица от глезена на агне или козле, наподобяваща зар, особена с това, че има четири устойчиви положения върху хоризонтална равнина. Анатомичното му название на български език е „скочна кост“. Другаде подобен златен модел не е откриван. Астрагалусът се е използвал в различни игри, включително и хазартни. В България е известен от традиционната за Гергьовден детска игра „на ашици“ („игра на кокалче“ или „тура“). Освен това е служил и за гадаене. Неслучайно край храма на Аполон в Делфи, прочут със своите предсказания, са открити огромно количество астрагалуси. Употребата му е известна от най-различни по-късни култури и държави. Обредната му функция се свързва със значението на късмета – знак за особена благосклонност на боговете и съдбата. Играчът-късметлия бил определян за избраник на боговете, независимо от личните му качества. Например в царската идеология на Индия е засвидетелстван момент от коронясването на владетеля, при който жрецът протягал на владетеля пет астрагалуса с думите: „Ти си господарят, нека тези пет области да се паднат на твоя жребий“. Така господството е придобито като резултат от играта на кости. Жребият е тъждествен на решението на съдбата, поради което изисква безпрекословно подчинение.  Може би този златен модел на астрагалус представлява най-ранния известен досега на науката образец за „царски жребий“, което дава основание да се причисли към царските инсигнии.

Гроб 36 – ашик (астрагалус)Гроб 36 - Ашик (астрагалус)

украшения от халцедон (карнеол (сердолик) и ахат) – карнеолът е минерал, за който от най-дълбока древност се смята, че притежава силни лечебни свойства, предпазва от негативна енергия, увеличава жизнената сила и потентността и т.н., и т.н. Високо ценен в древните Египет, Персия, Гърция, Рим, Япония; сред будисти и мюсюлмани, араби и средновековните европейци. Използван през Втората световна война при липсата на антибиотици и други медикаменти. Първите в света фасетни (специфичен стил на повърхностна обработка) камъни са от карнеол. От своя страна откритите във Варненския халколитен некропол мъниста са най-древните с комплексно фасетиране в света до момента. Карнеолът по същество е кварц, който по твърдост (6.5-7 по скалата на Мос) отстъпва само на благородните камъни. Уникалното е, че някои от тези мъниста са с 32 обработени стени (фасети) (16 х 16), докато по-късните египетски и елински ювелири са достигали само до 16 (8 х 8) броя фасети. Върху мънисто от гроб No. 43 са преброени 37 фасети (16 х 21), а като се добавят и двете странични стени, бройката на фасетите достига 39 (!). Предполага се, че жителите край праисторическа Варна са използвали механично приспособление, вероятно колело, за да обработват и полират тези мъниста. Досега откритите във Варненския халколитен  некропол I мъниста се разпределят в няколко морфологични типа и имат почти точни съответствия от некропола край Дуранкулак. Подобни мъниста обаче не са открити в по-ранния Варненски халколитен некропол II, което може да ни ориентира за периода на създаване на технологията за обработка и фасетиране на карнеол и ахат. Другото уникално нещо е, че мънистата от три морфологични типа са с тегло ок. 0,40 грама (2 карата), което говори за наложена стандартизация при производството. Теглото им е в съответствие с това на късите цилиндрични златни мъниста от некропола с тегло ок. 0,41 грама, докато други златни находки са с тегло кратно на 0,41 грама,  което може би представлява доказателство за наличието на първата универсална тегловна система (има предложение тази мерна единица да се нарича „ван“ – съкратено от „ВАрненски Некропол“ – виж по-горе) или на домонетна форма на размяна.

Наниз мъниста от карнеолГроб 4 - Наниз мъниста от карнеол Мънисто от карнеол от гроб No.35VHN-35-Карнеол-2 Фасетиране на мънистата от карнеолФасети-карнеол

медна брадва с форма без аналог. Тя има дъговидно тяло с конична тилна част, а челната е със силно разширено навън триъгълно острие. Кръглият отвор се намира близо до острието, което прави брадвата твърде неудобна за работа. Може да се допусне, че е използвана тилната части то за специфична дейност.

Медната брадва с уникална форма от гроб No.4Гроб-4-Медна-брадвичка--уникат

мраморен рог-ритон, с червена боя под устието и с няколко златни мъниста в него – може би първият „Рог на изобилието“.

Мраморният рог от гроб No.41Гроб-41-Мраморен-рог-2

кремъчни ножове-пластини с изключителна дължина над 35 см., а един от тях е дори 44 см. Размерите им ги правят практически трудни за използване и по-вероятно е да се допусне, че са израз на възможностите в кремъчното производство и обработка – своеобразен връх в развитието на тази технология.

Кремъчно сечиво (нож-пластина) от гроб No.1 с дължина 44 см.Гроб-1-кремъчно-сечиво

черупки от мекотелите Dentalium и Spondylus, които доказват връзки с Егейско и Средиземно море. Dentalium са над 12 200 бр., а Spondylus gaederopus – около 1 100 бр. За Spondylus се предполага, че са представлявали една от първите домонетни форми за разплащане – по изследване на проф. Вадим Масон от Санкт-Петербург във връзка с аналогични находки край град Суворово.

– неизвестно досега сечиво е една гладилка, представляваща дълга и тънка пластинка със слаба трапецовидна форма.

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

СПЕЦИФИКАЦИЯ НА НАХОДКИТЕ ОТ МЕТАЛИ

Всеобща заблуда, споменавана многократно дори и в реномирани многоезични издания е, че всички златни предмети от некропола са с чистота на метала 23.5 – 24 карата. Подробните изследвания обаче показват широки вариации (виж по-долу). Представянето на невярна информация от подобен тип вероятно цели да смае онази част от хората, които не се интересуват от история, но веднага биха могли да си представят стойността на златото само като материал. Цената на инвестиционното злато (24 карата) към 12.12.2012 г. (БНБ фиксинг) е 2,573.06 лв. за 1 трой унция (1 трой унция = 31.104 гр.), т.е. 1 гр. е приблизително равен на 82.74 лв. Следователно актуалната цена към тази дата на 6 кг. злато (ако е 24 карата) би била 494,400.00 лв. Сумата е голяма, но не е толкова изумителна, като се има предвид научната стойност на откритието. Поради това смятаме, че не е нужно да се продължава с разпространяването и затвърждаването на приказни измислици. Дори и в целият некропол да бяха открити само златните скиптри и фигурките на бик, стойността на находките пак щеше да бъде практически неизмерима.

Злато (Au) – предметите са изработени от златна сплав, като  процентното съдържание на златото варира от технически чист метал (24 карата) до 50% златна сплав (12 карата), съдържаща до 50% сребро (Ag), до 4% мед (Cu) и микропримеси от платина (Pt), никел (Ni), калай (Sn), антимон (Sb) и др. Повече от половината находки са с плътност между 17-18 g/cm3 (около 22 карата).
Въз основа на измерената плътност, параметър на кристална решетка на предметите и сравняването им с изследваните материали от разсипно злато, може да се направи хипотеза, че едни от най-вероятните източници на злато, от което са изработени предметите на Варненския халколитен некропол, са златоносните реки в районите на Стара планина (горното течение на р. Луда Камчия, р. Мараш, притоците на р. Янтра – р. Златаришка и р. Тревненска), Средна гора (р. Тунджа и нейни притоци – р. Саплама и р. Турийска) и Странджа-Сакар (р. Левченска и р. Велека). Кръгът се разширява и с други златоносни участъци – в Югозападна България (край р. Струма, р. Драговищина, р. Елешница); Северозападна България (р. Огоста); Централно Средногорие (р. Тополница и р. Луда Яна); горното течение на р. Искър; реките около с. Полски Градец (Старозагорско, между Раднево и Тополовград).
Все пак до момента липсват сравнителни изследвания, които биха позволили убедителна локализацията на източниците на суровината, от която са изработени златните предмети от некропола. Необходимо е да се направи съпоставка на изотопния състав (например оловния примес)  на природното злато, намерено в крайречните пясъци, и на откритите златни предмети, за да може да бъде определено еднозначно и напълно обективно мястото, от което произхождат суровините, използвани от древните металопроизводители. Така може да бъдат установени конкретните източниците  на злато, използвани от най-древните европейски металурзи, леяри и ковачи, произвели разнообразни метални предмети и поставили основите на съвременните базови технологии.

Златните предмети от Варненския халколитен некропол I са изработвани по два основни начина: чрез пластично деформиране и чрез разтопяване на злато (златен пясък) и леене в предварително подготвени огнеупорни форми. Пластичната обработка, поради високата пластичност на златото, е правена най-често в студено състояние на златото, чрез свободно коване или валцоване. По този начин са получавани листово злато и тел, от които по-нататък чрез рязане, пробиване, шлифоване и други механични обработки са се получавали  крайните форми на предметите. Лятите предмети са изисквали по-голям опит и предварителна подготовка на майстора. Обикновено леенето се е прилагало за получаване на предварителната конфигурация на предмета, след което се е прилагала следваща пластична или механична обработка. Наред с най-прости като конфигурация предмети, в некропола са намерени и предмети с по-сложна форма и начин на обработка. Тяхното изработване изисква по-голямо количество на златото, придобити умения от човека то да се нагрява и разтопява в специални огнища до температури над 11000С  и да се лее в предварително подготвени форми. Очевидно хората, които са изработили тези предмети, са били с достатъчно натрупан опит, което ще рече, че преди тези предмети те са изработвали и други подобни. Освен това в Некропола наблюдаваме серии еднотипни предмети с еднакви размери и форма, които са били изработени с рутина и еднакъв инструментариум, т.е. с предварителното  изготвяне и използване на специална (макар и примитивна) технологична екипировка. (Източник: Руси Русев, Йордан Бояджиев – Технологични постижения на древните хора, живели във Варненския и Провадийския край).

Мед (Cu) – според проучванията медта за сечивата и украшенията са с произход:
– от рудници в южната част на западното Черноморско крайбрежие – над 55% – което донякъде е изненадващо поради наложилото се предубеждение за основната роля на медодобивния район край Стара Загора (виж по-долу);
– от рудници в източната част на Горнотракийската низина, предимно край местността Мечи кладенец (Ай-бунар) край Стара Загора и др. – близо 40%. По същество досега проучените общо 11 рудника там формират най-голямото находище на мед в Европа от VI-IV хилядолетие пр.н.е. с добити около 1000 тона мед;
– от други.

В технологията на металите е известно правилото, че за вида и качеството на металообработката определящо е значението на използвания инструментариум и технологична екипировка. Или с други думи – не може да се извърши коване без чук и наковалня, както и да се лее без огнище, тигел и форма. Изхождайки от това правило, съпътстващите Варненското злато разнообразни медни и кремъчни инструменти (тесли, брадви, ножове, длета и др.) са не по-малко уникални от него. Първите метални инструменти, използвани от човека в древността, са направени от мед, а комплексът, в който до момента са открити заедно най-много халколитни медни инструменти, е Варненският халколитен некропол I. Този инструментариум е достатъчно убедителен факт, че тук е съществувал праисторически център, поставил основите на съвременните базови технологии при обработка на металите – пластична деформация, ковашко заваряване, термична обработка и металолеене. (Източник: Руси Русев, Йордан Бояджиев – Технологични постижения на древните хора, живели във Варненския и Провадийския край).