ОТКРИВАНЕ И ПРОУЧВАНЕ

За всички разминавания и неточности в информацията и особено на местата, отбелязани с поставен в скоби въпросителен или удивителен знак, отговорност носят разпространителите й.

Забележка: данните се отнасят само за Варненски халколитен некропол I, открит през 1972 г.

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

ОТКРИВАТЕЛ, ДАТА НА ОТКРИВАНЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО ОТКРИВАНЕТО

Откривател е Райчо Петков Маринов, на 22 г. (21 г. ?), родом от с. Чèнге (днес с. Аспарухово), Дългополска община. По негови спомени събитието се случва в края на лятото или началото на есента на 1972 г. Докато копае с багер „ЮМЗ“ ров (канал) с широчина 0,60 м. и дълбочина 1,20-1,40 м. за полагане на резервен силов електрически кабел в територия на Материално-техническо снабдяване – Варна, между тогавашните предприятия „Морстрой“, „Агромашина“ и „Хидрострой“, попада на множество метални предмети, които впоследствие се оказват златни. Към настоящият момент е установено, че Райчо Маринов открива един от най-богатите с дарове гроб в некропола – No.1 според номерацията на разкопките (съдържанието на т.нар. гроб No.1 всъщност включва всички находки по протежението на рова и съдържа находки от други гробове, както и няколко отдалечени единични находки, открити при първоначалния обход на терена). По същество това е и районът с най-забележителните погребения.

Откривателят Райчо Маринов (2015 г.)Райчо-Маринов-2015-г

Днес се знае, че Райчо Маринов работи на обекта на 02.10.1972 и 03.10.1072 г. – изкопът минава диагонално през некропола, а гроб No.1 e разкрит на 02.10.1972 г. точно преди обяд. Райчо Маринов събира предметите, които му се сторили медни (част от злато в некропола е с високо съдържание на мед, което способства за наглед типично медно окисление) в кутия от обувки и след като се прибира у дома след няколко дни, известява за находките проф. Димитър Златарски, уредник на музея в Дългопол. На 27.10.1972 г. Златарски и другият уредник, Анчо Анчев, посещават дома на Райчо Маринов и след като виждат предметите остават изумени. Следва незабавно уведомяване на Варненския музей. Оттам пристигат научният сътрудник Михаил Лазаров и уредникът Александър Минчев. На 2.11.1972 г. Райчо Маринов отвежда археолозите до мястото на откритието. Последвало незабавно организиране на мероприятията по разкопките.

За откритието си Райчо Маринов получава 2500 лв. (1500 лв. ?), което дори и за 70-те години на ХХ век не е изключително голяма сума, но е максималната при доброволно предаване на археологически ценности, предвидена от тогавашния закон.

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

ПРОУЧВАНЕ

В периода на разкопките от 02.11.1972 до 30.08.1991 г. (виж по-долу подробна информация) са проучени около 7500 кв.м. (7800 кв.м. ?), за които се предполага, че представляват около 70% – 80% от цялата площ на некропола. Открити са 308 (! според информацията във Варненския археологически музей, 2016 г.; според други източници – 293 ?, 294 ?, 295 ?, 312 ?) гроба с разнообразни погребални дарове. До 1981 г. са уточнени южната и източната граница на некропола.

Некрополът в периода на разкопките (преди 1976 г.)Некрополът-разкопки-1 Некрополът в периода на разкопките – снимка от въздуха (преди 1978 г.)VHN-1 Некрополът в периода на разкопките – снимка от въздуха (преди 1978 г.)VHN-2 Некрополът в периода на разкопките – снимка от въздуха (преди 1978 г.)VHN-3

Разкопките – изглед на теренаIzgled-Varna-necropolis

Разкопките се ръководят от проф. Михаил Лазаров (от 1972 до 1976 г. (1975 г. ?) с научни ръководители Румен Катинчаров (през 1972 г.) и проф. Георги Ил. Георгиев, ръководител на Секцията по праистория в БАН (1973-1974 г.) и от археолога Иван Симеонов Иванов (от 1976 (1975 г. ?)  до 1991 г.). Фактически обаче още преди започване на първите разкопки, тогавашният директор на Варненския музей Коста Стоянов определя младия и енергичен Иван Иванов за отговорник на обекта.

Иван ИвановИван Иванов - 1

След спечелване на конкурс за научен сътрудник по праистория през 1974 г., Иван Иванов остава след 1975 г. единствения научен ръководител при проучването на некропола. Заради дългогодишния си плодоносен труд, Иван Иванов не случайно е наречен Иван Златния. До внезапната си смърт на 26.03.2001 г., той е и основният популяризатор на откритията в некропола, включително и при организирането на многобройните изложби по света (вижте подробна информация тук). През 2012 г. Иван Иванов посмъртно е отличен със званието „Почетен гражданин на Варна“. Повече за Иван Иванов може да научите тук.

Иван Иванов при разкопките на некрополаIvanov-Necropolis

Разкопките отблизо (преди 1978 г.)VHN-Obshto

През 1976 г. в брой 66 на Държавен вестник некрополът е обявен от Комитета за изкуство и култура за археологически паметник от национално значение. На четвърта страница, под номер 6 в списъка на археологическите паметници във Варненски окръг (допълнителна регистрация), скромно стои – „Енеолитен некропол, гр. Варна, з(апад), до града“:Държавен-вестник-бр.-66-от-1976-година

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОГРЕБАЛНИТЕ ОБРЕДИ И РИТУАЛИ

Положените в некропола са с глава на североизток-север, с няколко редки изключения (само в 11 случая). В два гроба с източна ориентация са погребани представители на културата Гумелница, а гробовете с югозападна и северозападна ориентация най-вероятно са от ранната бронзова епоха, т.е. по-късни (потвърдено и от погребалния инвентар).

Заради лошото състояние на костите предвид дългия престой в земята информацията за пола и възрастта на погребаните е оскъдна.

Информация за гробове от No.1 до No.179. До момента има сигурни определения само за 62 индивида. Възрастта на израсналите индивиди е в интервала 20-25 до 30-35 години, а с най-висока възраст са четири индивида, включително погребаният в гроб No.43 – в интервала 40-50 години (при средна продължителност на живота през халколита според Хенриета Тодорова (1978) от 24,6-32,3 години за мъжете и 27,7 за жените; максимална продължителност на живота по сборни данни – 60-65 г). Въпреки посочените данни за средна продължителност на живота през халколита, повечето учени считат, че липсата на останки от по-възрастни индивиди във Варненския халколитен некропол сочи към някаква все още неизвестна причина, включително и от ритуално естество. Също така са открити само 14 скелета на деца до 10 г., като в диапазона 2-7 години не е открит нито един скелет. Два от детските скелети, положени заедно в гроб No.33, са от погребение през бронзовата епоха. Като цяло сравнително малкия брой на индивиди до 18 годишна възраст, характерно и от други некрополи, се обяснява с предположенията, че или децата и младежите са се погребвали отделно, или че скелетите им изтляват много по-бързо, поради по-малкото количество костен материал (въпреки че са открити скелети и на бебета – 4-6 месечна възраст (гроб No.110), 6 месечна възраст (гроб No.147), 8 месечна възраст (гроб No.61).

Информация за гробове от No.1 до No.294 (от 2002 г.) – полово са определени 71 индивида (46 от мъжки пол, 25 от женски пол), а при 97 е определена възрастта (в групите 0-16 г. и 16-45 г.).

Върху костите в некропола не се откриват следи от патологични изменения (с изключение на два черепа от гробове с предварително натрошени и разместени (препогребани ?) части от скелети, както и скелет от гроб No.145 с тежка деформация от сколиоза на гръбначния стълб). Релефът на местата на захващане на мускулите е добре развит, което е доказателство за силна мускулатура. Зъбите са здрави – отчита се слабо изтриване на кътниците и предкътниците, което освен с младата възраст на повече от индивидите може да се обясни и с факта, че употребяваната храна е била кулинарно добре обработена.

Дълбочината на гробните ями варира от 0,60 м. до 3,20 м. Наблюдава се определена зависимост според възраст, пол, начин на трупополагане и богатство на гробния инвентар. Възрастните са полагани по-надълбоко от децата, мъжете от жените,  изпънатите по гръб в сравнение с хокерите, богатите – с бедните.

Погребалните ритуали, отразени във Варненския халколитен некропол, се характеризират в основни линии със следните особености:

I. Гробове с трупополагане. Делят се на две групи – със скелет в изпънато и със скелет в свито положение. Поради нарушения на гробовете не винаги може да се установи първоначалната позиция на скелета, но с голяма доза категоричност може да се каже, че в 93 случая се касае за изпънато положение, а в 67 – за свито (по информация на Варненския археологически музей, 2016 г.). В някои от гробовете с трупополагане са открити по два скелета, а в гроб No.102 – три.
1. Погребения по гръб в изпънато положение. Към момента на откриване на некропола в днешните български земи не е известен подобен начин на полагане от халколита, с изключение на синхронния некропол до Девня, който поради близкото разстояние позволява да бъде отнесен към същата етническа група, както и в некропола до Дуранкулак, също причислен към ареала на разпространение на идентично население. През 1976 г. към този списък се прибавя и погребение от набързо проучения при спасителни разкопки Варненски халколитен некропол II, който обаче е датиран от по-ранна епоха – средния халколит. Погребаните по този начин във Варненския халколитен некропол I са предимно мъже, но учудващо голям е броят на положените по този начин жени.
2. Погребения в свито положение – позиция „хокер“ (със свити пред тялото ръце и крака, тялото лежи на едната си страна в детеродна позиция (позицията на плода в матката – фетална – ембрионална) – от немски език – hocker – ниско столче без облегалка, табуретка/ходене по нужда, клекналото положение при ходене по нужда – от това специфично положение на тялото произлиза терминът hockerbestattung – погребение в позиция „хокер“). Скелетите от хокерните погребения във Варненския халколитен некропол лежат предимно на дясната си страна и само в няколко случая – на лявата. Погребаните в позиция хокер са предимно жени. Открити са обаче и мъже в свито положение, което е уникално в сравнение с други синхронни некрополи.

II. Гробове без трупополагане (само с гробни дарове). Разкрити са 47 бр. (по информация на Варненския археологически музей, 2016 г.). Гробовете без скелетни останки в други археологически обекти обикновено представляват малки ями с беден погребален инвентар. Наречени са „кенотафи“ (от старогръцките думи „κενός“ („кенос“) – празен, и „τάφος“ („тафос“) – гроб). Предполага се, че съдържат предмети, които са били притежание на изчезнал или загинал надалече член на рода и в процентно отношение са сравнително малко. При Варненския халколитен некропол обаче се наблюдава нещо уникално, заради което се използва термина „символични гробове“. На първо място тези гробове имат размери и ориентация, както при гробовете със скелети. Задължително в инвентара им има златни предмети и по-голям брой медни сечива, като само в този тип погребения се срещат корубести костени идоли и мъниста от черупката на Dentalium. Освен това символичните гробове са сравнително много (близо 15% от общия брой), при което трудно може да се допусне, че са предназначени само за загинали надалече или изчезнали членове на рода. Възможно е при някои от тях да се касае за ритуални погребения на божества. Несъмнено е, че символичните гробове тук са израз на сложен и неизвестен досега ритуал от халколитната култура, отражение на високо развито религиозно мислене у местните хора.

Символичните гробове във Варненския халколитен некропол се делят на следните групи:
1. Символични гробове с изключително богат гробен инвентар, едни от най-уникалните в некропола (например гробове No. 4 и 36). Находките в тях – жезли, оръжия, сечива – сочат към типично мъжки дейности. В тази група погребения обикновено се причислява и гроб No.1, но той е с малко по-различен статут. Заради сборния характер на находките, събрани по цялото протежение на изкопа, не е възможно да се направят категорични изводи във връзка с конкретна или хипотетична гробна яма. По тази причина в някои документи се говори за символичен гроб, а в други – за разрушен гроб (в момента на откриването).
2. Интересна разновидност са гробове No.2 и No.3 с оформени от глина човешка глава (маска) в естествен размер. Върху маската са поставени златни предмети, които маркират или символизират части на лицето – очи, уста, уши. Другите находки в тях – игли за коса, прешлени за вретено, амулети – сочат към типично женски дейности. Като тип и подредба на инвентара към тях може да се причисли и гроб No.15 (но без наличие на маска).
3. Символични гробове с богат инвентар от смесен тип – условно „мъжки“ и условно „женски“ (например гробове No. 26, 41, 54, 65, 97).
4. Символични гробове със сравнително беден инвентар. Подреждането на вещите отговаря на разположението около скелет в нормални размери.

Междинна категория са гробовете с най-дълбоките гробни ями, съдържащи малко инвентар и предварително натрошени (препогребани ?) части от скелети. Проучени са 10 такива гроба (по информация от 1986 г.). В ямата не е имало поставени едни до други съседни в скелета кости. Липсват следи от разрушаване на ставните повърхности, което е неизбежно при разсичане на труп. Това налага мнението, че трупът е бил държан другаде до пълното разложение на ставните връзки, след което костите са начупени и нахвърляни без ред в гробната яма. Гробният инвентар обаче е добре подреден и запазен. Това отхвърля възможността гробът вторично да е бил отварян за ограбване, при което костите да са били натрошени. Във всички погребения от този тип са открити корубести костени идоли. Установено е, че в два гроба черепите са сравнително дебели и имат нараствания от вътрешната страна. Това в повечето случаи се тълкува като следи от психопатологични изменения и смущения.

При проучването на некропола са открити още и:
разрушени гробове – вследствие на дейността на човек, животно или корени на растения – 86 бр. При тях е невъзможно да се определи първоначалното разположение на трупа и инвентара;
безинвентарни гробни ями – 5 бр.;
колективни находки, включително и боклучни ями;
единични находки.

Гробният инвентар, където го има, е подреден предимно в областта на главата или в североизточната част на гробната яма при символичните гробове (там, където се предполага, че е трябвало да бъде положена главата).

Некрополът в периода на разкопкитеНекрополът-в-периода-на-разкопкитеVHN-Obsht-izgledНекрополът-в-периода-на-разкопките-2

Момент от работата на некропола (1976 г.)VHN-1976

Разкопките по сезони:
02.11.1972 – 09.01.1973 – проучени са 4 гроба/0 колективни/0 единични находки
18.02.1973 – 29.09.1973 – 23/1/10
19.06.1974 – 20.11.1974 – 28/2/13
21.07.1975 – 16.10.1975 – 21/1/6
06.04.1976 – 20.06.1976 – 28/1/0
17.06.1977 – 30.09.1977 – 50/1/12
23.04.1979 – 10.07.1979 – 24/1/6
04.05.1980 – 15.10.1980 – 29/2/5
04.05.1981 – 06.11.1981 – 25/1/3
06.05.1982 – 07.06.1982 – 9/0/0
08.07.1984 – 02.10.1984 – 41/1/3
08.07.1985 – 04.10.1985 – 13/0/13
15.07.1991 – 30.08.1991 – 13/1/5
Общо проучени: 308 гроба/12 колективни – 9 от които са боклучни ями/76 единични находки.
По други сведения единичните находки са 110.

Момент от снимането на разкопан гроб:Снимане-на-разкопан-гроб

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

ПЛАН НА НЕКРОПОЛА

През последните години от живота си археологът Иван Иванов е работил над епохален труд с най-изчерпателното описание на некропола и находките. За съжаление преждевременната му смърт не позволила тази точна и подробна информация да бъде завършена в пълен вид и публикувана. В официални издания присъстват няколко плана на некропола от различни години, но по необясними причини част от посочените данни влизат в противоречие едни с други. Например един и същ гроб е поставян на различни места в отделните планове, част от гробовете с трупополагане са категоризирани като символични или разрушени гробове и обратно, в някои от плановете фигурират номера на гробни ями, различни от възприетата номерация, правилната ориентация на скелетите не винаги е посочена вярно и т.н. Несъответствията са малък процент, но са особено дразнещи предвид значението на този археологически обект. Моля всеки любител на историята да се съобразява със споменатите забележки при разглеждането на плановете. Тук ще представим няколко плана от различни години, публикувани в чуждоезични издания.

План в издание от 1986 година:Plan1986-IvanovВиж в .pdf формат: ТУК

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130 %d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

План в издание от 1988 година:Plan1988-IvanovВиж в .pdf формат: ТУК

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130 %d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

План в издание от 1989 година:Plan1989Виж в .pdf формат: ТУК

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130 %d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

План в издание от 1988 година на района с най-забележителните погребения в некропола:VHN-Най-богатите-гробовеВиж в .pdf формат: ТУК

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130 %d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

Най-актуален план на Варненския халколитен некропол, който за съжаление също страда от неточностите описани по-горе. Описва всички разкрити гробни ями до 1991 г. включително. Подлежи на постоянно допълване и коригиране (последна дата на корекция – 04.05.2016 г.). Сайтът не гарантира абсолютната му точност, докато не бъде публикуван в официален вид от съответните историко-археологически институции: ВИЖ ТУК

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

ДАТИРАНЕ

Въпреки, че некрополът е датиран на пръв поглед безспорно в късния халколит, точният диапазон продължава да е един от най-дискутираните моменти. Трудността произлиза от липсата на повече синхронни обекти, особено в световен мащаб – по същество некрополът е по-стар от общоприетата датировка за разцвета на цивилизацията на Шумер (Месопотамия) или древноегипетската цивилизация от периода на пирамидите в Гиза. В България синхронни обекти са некрополите край Дуранкулак и Девня, с чувствително по-бедни находки от погребални дарове и особено от златни и медни предмети. За сравнение – в Дуранкулашкия некропол, който е с 1204 проучени гроба (365 от халколита), са открити общо около 50 грама златни предмети, а теглото на медните сечива в гроб No.43 от Варненския некропол е повече от всичките открити в Дуранкулашкия некропол медни находки. По-долу изреждаме най-разпространените датировки на Варненския халколитен некропол във възходящ ред:
– края на III хилядолетие пр.н.е.
– в конвенционални дати – 3600 – 3200 г. пр.н.е., а в абсолютни дати (по метода с радиоактивен въглерод – C14) това е времето около 4600 – 4200 г.пр.н.е. (4550-4050 г.пр.н.е. по изследване от 1992 г.; 4550-4150 г.пр.н.е. по публикация на Я. Бояджиев от 2002 г.). Тези датировки на пръв поглед изглеждат куриозни, защото се смята, че в този интервал попада средният, а не късният халколит. Изследванията от последните години обаче убедително доказват, че развитието на халколита в централната и северната част на Балканския полуостров изпреварва другите части на Стария континент, което спешно налага създаване на актуални калибрационни таблици специално за региона. Всъщност този т.нар. феномен вече се е превърнал в неоспорим факт.
– 4200 – 4000 г. пр.н.е.
– 4400 – 4100 г. пр.н.е.
4400 – 4200 г. пр.н.е. (според официалния сайт на Варненския археологически музей)
– средата на V хилядолетие пр.н.е. (радиографски анализ от 2007 г. по програмата „Antiquity 81“)
– 4600 – 4400 г. пр.н.е. (датировка на университетите в Оксфорд и Дърам, Великобритания – от над 40 проби с въглерод С14)
– около 5000 – 4400 г. пр.н.е.
– 5500 – 5100 г. пр.н.е.

%d0%be%d1%82%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-1024x130

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА УПОТРЕБА И ПРИЛЕЖАЩИ СЕЛИЩА

Предполага се, че некрополът се е използвал 150–200 години. Не са открити прилежащи селища освен тези, които понастоящем се намират под водите и наносите на Варненското и Белославското езеро. Така или иначе никое от разкритите древни селища в близост до брега на езерата (от локализираните до момента 8 са били обитавани през късния халколит и ранната бронзова епоха, а други 5 – само през ранната бронзова епоха) не може да се свърже еднолично и категорично с некропола. Поради този факт има и предположение, че той се е използвал като култов център от всички околни поселения.